Решение № 4794 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2025 г.

Производството е по чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс АПК. З. К. К. е сезирал Върховния административен съд с искане вх. № 9822 от 06.04.2026 г. за допълване на постановеното по делото решение № 2902 от 16.03.2026 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Според искателя съдът с решението си не се е произнесъл по цялото искане, а именно да бъде обявена нищожност и на самата заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието поради преуреждане на материя, уредена с Наредба № 8 от 26.02.2008 г. с отделен акт, вместо с изменение и допълнение на самата наредба; допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила - необявяване на проект; липса на мотиви и доклад; непредставяне в срок за становища на заинтересованите лица и липса на проведено обсъждане, както и поради необнародване на заповедта в Държавен вестник. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез пълномощник, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмено становище от 20.04.2026 г. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу постановен по делото съдебен акт. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Това производство е за допълване на съдебното решение, т.е. тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, постановява допълнително решение. Затова той следва да провери има ли или не въпрос от оспорването, по който не се е произнесъл. Производството по настоящото дело е образувано по жалба на З. К. К. с отправено до съда искане за прогласяване нищожността на Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Съдът с постановеното по делото решение № 2902 от 16.03.2026 г. се е произнесъл именно по оплакването на жалбоподателя за нищожност на Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието. Приел е, че Условията са утвърдени от компетентен орган - министъра на правосъдието, като представляващ Министерството на правосъдието, и предвид чл. 35а от Наредба № 8/2008 г. Условията са утвърдени със заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Условията, както и заповедта за утвърждаването им, са издадени в писмена форма и обективират ясно изразена воля на издателя на акта. Условията за ползване на системата, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието, са приети от съда за акт с външно действие, доколкото са насочени и засягат трети лица - заявители за извършване на предлаганата административна услуга. Издаден в рамките на дискреционната власт на органа, този акт по своя правен ефект има и външно действие, доколкото неговите разпоредби засягат субекти, които са извън непосредствената му регулация, т.е. засягат права и интереси на трети лица. Това означава, че предмет на съдебен контрол са самите Условия, а не заповедта за утвърждаването им, тъй като заповедта завършва фактическия състав по привеждането на акта в действие. Предметът на оспорване е индивидуализиран и в отменителното решение на петчленния състав на Върховния административен съд. Начинът на изписването на предмета на искането в подадената от К. жалба не е обвързващ, тъй като в цялото си изложение жалбоподателят навежда твърдения за нищожност на Условията, като оспорва съдържанието им и несъответствието с актове от по-висока степен. Самата заповед за утвърждаване не подлежи на самостоятелно обжалване извън случаите, когато има самостоятелно правно значение, различно от това да легитимира текстовете на акт, съдържащ общи правила за поведение, които произвеждат правен ефект и за трети лица, и който именно поражда целените с акта правни последици. Самата заповед, видно от мотивите на съдебното решение, е проверена за нейната валидност в рамките на съдебната проверка за валидност на оспорените Условия. При така формулираната воля в мотивите на съдебното решение и с оглед обективирането й в диспозитива на същото, се налага извод, че съдът не е пропуснал да се произнесе и постанови диспозитив по отношение на заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Съдът се е произнесъл по целия предмет, като е отхвърлил жалбата на К. срещу Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Формирана от съда воля, изложена в мотивите на съдебното решение, е обективирана в пълнота в диспозитива на съдебния акт. Това означава, че съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е сезиран. Предвид изложеното съдебният състав на ВАС приема, че пропуск на съда да се произнесе по целия предмет на спора няма. В отсъствие на предпоставките по чл. 176, ал. 1 АПК искането на З. К. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд