Определение № 702 от 28.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 81/2023 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на Д. Ц. М. по чл.47, ал.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 119/11.09.2015 г. по арб.д. №119/2015 г. на АС при Фондация за юридическо развитие, с която Д. Ц. М. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 6972,47 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателно изплащане на сумата. Ответникът „Профи Кредит България“ЕООД, [населено място] е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба, последващата уточнителна молба и отговора искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищцата, описани съответно в исковата молба и уточнителна молба вх. № 484/17.01.2023 г. писмени доказателства, следва да бъдат допуснати и приети. Следва да се приеме и изисканото от СГС т.д. № 635/2016 г. по описа на същия съд. Не е необходимо прилагане на цялото изпълнително дело, а следва да се изиска удостоверяване от ЧСИ на релевантните за спора факти относно датата на връчване на ПДИ или на други по-ранни съобщения до длъжника по изпълнителното дело. По отношение направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата молба поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, съдът ще се произнесе след даване на възможност на ищцата за становище по същото. По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение