Определение № 179 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2044/2014 г.

Постъпила е молба от [фирма], вх.№ 3529 / 23.03.2015 год.,с искане за отмяна на определение № 651/14.08.2014 год. по настоящото дело,с което е постановено спиране изпълнението на решение от 09.04.2014 год. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата,по вътрешно арбитражно дело № 336/2012 год., в частта в която молителят е осъден по предявените насрещни искове на [фирма], да заплати сума в общ размер от 35 570,13 лева. Молбата на [фирма], за отмяна на арбитражното решение в посочената част,с иск по чл.47 т.3 пр.2 и т.5 ЗМТА, е оставена без уважение с отхвърлянето му, с решение № 25 / 09.03.2015 год. по т.д.№ 2567 / 2014 година на І т.о. на ВКС.Същият състав е постановил внесената от молителя [фирма] парична гаранция от 35 570,13 лева да бъде преведена по сметка на частния съдебен изпълнител, пред който е образувано и висящо изпълнителното производство за събиране вземането на взискателя [фирма]. Молбата на [фирма], за отмяна на определението за спиране на изпълнението на арбитражното решение, в частта по уважените искове на [фирма] против [фирма], е лишена от правен интерес,тъй като уважаването й не е свързано с каквито и да било правни последици, а и от предмет.С отхвърляне на иска по чл. 47 ЗМТА отпада, и без нужда от изричен акт на съда,основанието за спиране на изпълнителното производство и същото следва да се възобнови от съдебния изпълнител.Времевото условие за спирането на същото е до постановяването на съдебния акт, разрешаващ окончателно съдбата на спорното вземане и в зависимост от съдържанието му,което в настоящия случай изключва прекратяването му, на основание чл. 433 ал.1 т. 4 ГПК. Предвид горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение