Определение № 4398 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. Т., чрез пълномощник адв. С. Н. от САК, молба с вх. № 2265/21.01.2025 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК на решение № 516/24.04.2024 г. по гр. д. № 5789/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, частично изменено с решение № 438/21.10.2024 г. по в. гр. д. № 408/2024 г. на Окръжен съд- Плевен, постановено в производство по ЗЗДН, образувано срещу молителя. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответницата по молбата Г. Б. Т., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. Т., чрез адв. М. К. от АК-П., в която се изразява становище за недопустимост на молбата, както и за неоснователност на същата. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая с решение № 516/24.04.2024 г. по гр. д. № 5789/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, частично изменено с решение № 438/21.10.2024 г. по в. гр. д. № 408/2024 г. на Окръжен съд- Плевен, по молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН подадена от Г. Б. Т., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. Т., са наложени мерки за защита, които задължават на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д. П. Т. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката Г. Т. и детето Б. Т.; забранява се на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д. П. Т. да приближава молителката Г. Т. и детето Б. Т., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.., ап..., на по-малко от 50 метра от жилището им в [населено място], [улица]; местоработата на молителката Г. Т. в [населено място], [улица], както и детската градина на детето Б. Т. „Щ.“ в [населено място], [улица], за срок от 15 месеца, считано от 12.10.2023 г., и е разпоредено да се издаде заповед за защита. Т. е осъден на основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН да заплати и глоба в размер на 200 лв. Това решение е постановено в производството по чл. 12 - 19 от ЗЗДН и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. В т.22 от ТР № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса за размера на държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл.11, ал.2 и 3 ЗЗДН. Във връзка с този въпрос е прието, че производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки. Възприето е становището, че производството по налагане на мерки за защита по ЗЗДН е гражданско и представлява спорна съдебна администрация. В мотивите на ТР № 2/05.11.2020 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация на граждански отношения и заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение на страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Съгласно т.4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото, молителят следва да заплати на Г. Б. Т., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. Т. разноски съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 383,47 евро. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение