Определение № 62 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 918/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 6527 от 21.08.2020 г., подадена от Ж. В. С. и О. Н.С., представлявани по пълномощие от адвокат И. В. от САК. Молбата е насочена против влязлото в сила на 25.06.2020 г. въззивно Решение № ІV-50 от 22.05.2019 г. постановено по в.гр.д.№ 399/2019 г. по описа на ОС – Бургас, ІV въззивен гр. състав (чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 340 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 4002/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.), с което е потвърдено Решение № 2716 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 2682/2016 г. по описа на РС – Бургас, ХVІ гр. състав. От ответника по молбата Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник Областния управител на област с административен център – гр. Бургас е постъпил отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден чрез пълномощник гл. юрисконсулт М. Д.. Изразява становище за недопустимост на молбата поради просрочието й, евентуално – че същата е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отговор е постъпил от Църковното настоятелство при Храм „Свети Георги” – с. Зидарово, представлявано от свещеник С. Щ. К. чрез пълномощник адвокат Р. Т. от АК - Б.. Счита, че липсват предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата „ТРС” ЕАД, представляван от управителя П. Д. Г. чрез пълномощник адвокат А. Й. от АК – П. изразява становище, че молбата е просрочена, а по същество – неоснователна. Претендира разноски с твърдение, че представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства, каквито обаче отсъстват по делото. Настоящият състав констатира, че молбата съдържа изложение на отменителните основания, съгласно което се релевира това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата поддържат, че всички представени в тази връзка документи са били известни или е могло да станат известни на молителя при полагане на необходимата грижа по водене на процеса, като узнаването предхожда с 3 месеца подаването на молбата за отмяна, поради което последната е просрочена. По тези съображения искат производството по делото да бъде прекратено и да им се присъдят разноски. Искането не може да бъде уважено, тъй като атакуваното решение е влязло в сила на 25.06.2020 г., а молбата за отмяна (първоначално депозирана пред ВКС) е подадена на 21.08.2020 г. Тъй като не е възможно сроковете по чл. 305 ГПК да започнат да текат преди влизане в сила на атакувания съдебен акт (в който смисъл е ирелевантно твърдението, че молителите са узнали за новооткритите документи на 10.07.2020 г. – при предявяването на материалите по досъдебно производство), то молбата с вх.№ 6527 от 21.08.2020 г. не е просрочена и следва да бъде допусната до разглеждане в о.с.з., а наведените от ответниците доводи ще бъдат обсъдени при преценката за нейната основателност. ВКС констатира (в който смисъл изявление се съдържа и в отговора на Църковното настоятелство при Храм „Свети Георги” – с. Зидарово, че два от представените от молителите документи са съвършено нечетливи, а на заповедта за одобряване на ЧИ ЗРП не се четат номера и датата, поради което следва да се изиска представянето на четливи преписи – както за съда, така и за всички страни. С молбата е заявено искане за снабдяване на молителите със съдебно удостоверение въз основа на което да се снабдят със всички документи от ДП № 251 ЗМ 294/2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас – „с оглед представяне по настоящото производство на наличната документация, представена от Община Бургас, свързана с правото на собственост и границите на процесния имот”. Искането не може да бъде уважено. В производството по глава ХХІV от ГПК Върховният касационен съд извършва проверка дали вече релевираните с молбата за отмяна обстоятелства и доказателства обосновават извод, че е осъществено поддържаното основание по чл. 303 или чл. 304 ГПК, а не събира доказателства, които евентуално биха имали отношение към самото същество на спора, разгледан с влязлото в сила решение. Както самите молители сочат, източник на всички документи, представени от тях с молбата с вх.№ 6527 от 21.08.2020 г., е ДП № 251 ЗМ 294/2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, чиито материали са им предявени на 10.07.2020 г., респ. – разполагали са с възможност да се запознаят с намиращите се в ДП доказателства, да преценят релевантността им от гледна точка приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и да се позоват на тях в молбата си. Преценката им за релевантност е обективирана с депозираната молба за отмяна, като в рамките на настоящото производство молителите не разполагат с процесуална възможност да се позовават на други извън вече представените документи. В продължение на изложеното дотук молителите следва да бъдат уведомени, че представените с молбата им с вх.№ 2196 от 16.03.2021 г. документи не подлежат на приобщаване към доказателствата, подлежащи на обсъждане в настоящото производство. Ето защо по принцип същите би следвало да им бъдат върнати. Доколкото обаче е възможно молбата с вх.№ 2196 от 16.03.2021 г. да представлява нова молба за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на молителите следва да се даде възможност изрично да заявят това, в който случай (с оглед съхраняване правата им от гледна точка преценката за срочност по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК) същата ще бъде изпратена на първоинстанционния Районен съд – Бургас за администриране по реда на чл. 306 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение