Определение № 198 от 11.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 61/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 129307/15.ХІ.2013 г. на софийското [фирма], подадена против въззивното определение № 20092 на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-6, от 31.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 13116/2013 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане частна въззивна жалба (с вх. № 1029374/24.VІІ.2013 г.) на този търговец против Разпореждане на СРС, ГК, 26-и с-в, от 5.VІІ.2013 г. по гр. дело № 51003/2012 г.: за необходимост от до внасяне на сума в размер на 77.16 лв. по с/ка на СГС - с оглед достигането на дължимия размер от 2% на държавната такса за въззивно обжалване съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във вр. чл. 415, ал. 1 in fine ГПК или - 144.16 лв. Единственото оплакване на д-вото частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му= По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответният по частната жалба Ц.к.с.-С. не е ангажирал становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на постановеното от СГС прекратително определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба (която няма естеството на „касационна”) е неоснователна. В настоящето производство предмет на проверка е единствено постановеното от СГС определение за оставяне частната въззивна жалба на [фирма]-С. без разглеждане – не и първоинстанционния съдебен акт. Поради това ирелевантно е обстоятелството дали първостепенният съд е допуснал нарушаване на посочените в тази частна жалба съдопроизводствени правила. Меродавно е, че определенията по чл. 262, ал. 1 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол пред по-горен съд. Напротив, по аргумент от текста на чл. 262, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ГПК следва извод, че законосъобразността на първите може да се контролира единствено по повод последвало разпореждане за връщане на частната въззивна жалба. Като е съобразил точно това нормативно разрешение съставът на СГС е постановил правилно /законосъобразно/ прекратително определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение