Определение № 597 от 22.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1187/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма],с която е направено искане за допълване на определение №427/08.08.17г., постановено по настоящото дело, като му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] я е оспорил с искане да бъде оставена без уважение по съображения, основани на тълкуването по т.5 от ТР №6/06.11.13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС. Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред ВКС е приключило с определение №427/08.08.17г.,с което след допускане на касационно обжалване на определение №860/13.03.17г. по ч.гр.д.№1172/17г. по описа на САС,последното е отменено и молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма] е отхвърлена. С частната касационна жалба на това дружество е представен документ за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 2500 лв. и е поискано неговото присъждане. С постановеното определение,постановено в полза на тази страна, съставът на ВКС не е присъдил исканите разноски. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира,че са налице основания за допълване на постановеното от него определение.Възприетото в т.5 от ТР №6/06.11.13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС,че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора,с оглед крайния му изход, не е приложимо в процесната хипотеза.Това разрешение касае само случаите,в които при висящ или бъдещ исков процес е допуснато обезпечаване на иска. В конкретния случай молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск на [фирма] е оставена по същество без уважение с окончателното определение на ВКС; в това производство частният касатор [фирма] е направил разноски, които иска да му бъдат присъдени от другата страна.Тъй като така приключилото производство има самостоятелен характер,то и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.81 ГПК. При направено в частната касационна жалба искане за присъждане на разноски, понасянето на които е удостоверено с представения към нея договор за правна защита, пропускът на състава,разрешавайки спора, да се произнесе с определението си от 08.08.17г. и по искането за разноски,следва да бъде отстранен по реда на чл.248 ГПК. Молбата, като основателна,подлежи на уважаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение