Определение № 4670 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 18642 от 14.02.2025 г. на И. К. Л., подадена чрез процесуалния му представител, против разпореждане № 1682 от 20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13070/2023 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадена от него частна жалба с вх. № 139075 от 13.12.2024 г. против разпореждане № 27181 от 11 ноември 2024 г. по ч. гр. д. № 13070/2023 г. на СГС за връщане на частна касационна жалба с вх. № 15112 от 09.02.2024 г. по описа на СГС. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите. Иска отмяна на разпореждането и връщане на делото за по-нататъшно администриране на частната жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Ж. И. Ф., чрез процесуалния й представител, е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – преграждащо разпореждане, с което Софийски градски съд е върнал частна жалба срещу постановено от него разпореждане за връщане на частна касационна жалба. Така постановеното разпореждане, предвид тълкувателните постановки в мотивите на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, е действие по администриране на частна жалба срещу преграждащо разпореждане по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК за връщане на частна жалба срещу разпореждане за връщане на частната касационна жалба, за което по арг. от чл. 279 ГПК приложими съответно са разпоредбите за частните жалби срещу определенията, и не се извършва от окръжния съд, в случая от Софийски градски съд, в качеството на въззивна инстанция. Следователно функционално компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд (определение № 840 от 24.02.2025 г. по ч. гр. дело № 488/2025 г. на ВКС, I г. о.). Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение № 1099 от 24.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело № 13070/2023 г. по описа на СГС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 5998 от 19.04.2024 г. по същото дело, въззивната инстанция е потвърдила разпореждане № 20104939 от 09.10.2023 г. по гр. дело № 47410/2020 г. на СРС за връщане на частна жалба на И. Л. против постановено от първоинстанционния съд разпореждане. Против това определение е подадена частна касационна жалба с вх. № 15112 от 09.02.2024 г., която е върната от администриращия съд с разпореждане № 27184 от 11 ноември 2024 г. поради неотстраняване в указания от съда срок на допуснатите нередовности – липса на приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно основанията за допускане на касационно обжалване. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е обжалвано с постъпила по делото частна жалба с вх. № 139075 от 13.12.2024 г. При нейното администриране СГС е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане № 30708 от 19.12.2024 г. е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да заплати 15 лева държавна такса, дължима за нейното разглеждане от горестоящия съд, и в същия срок да представи доказателства за внасянето й. Жалбоподателят е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията в определения му срок. Разпореждането е съобщено и препис от него е връчен на страната, чрез процесуалния му представител, на 07.01.2025 г. Указанията не са изпълнени от жалбоподателя в определения му едноседмичен срок, поради което подадената от него частна жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане. Съгласно чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК редовността на подадената частна жалба се проверява от администриращия съд, който е длъжен, в случай на констатирани нередовности, да даде указания за отстраняването им. Софийски градски съд, като администриращ частната жалба съд, правилно е констатирал, че същата е нередовна, тъй като не е заплатена дължимата съгласно чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 262 и чл. 261, т. 4 ГПК и чл. 19 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 15 лева за разглеждането й от горестоящия съд. За отстраняването на така констатираната нередовност съдът е дал ясни указания на жалбоподателя за внасянето на дължимата държавна такса и за нейния размер, както и за неблагоприятните последици от невнасянето й и непредставянето на доказателства за това в определения срок. Доказателства за тяхното изпълнение, респ. за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба, не са представени от жалбоподателя в определения му срок, изтекъл по правилата по чл. 60 ГПК за изчисляване на сроковете на 14.01.2025 г. – вторник, присъствен ден. При неотстраняване на нередовността на частната жалба, администриращият съд правилно е приложил последиците на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.