Определение № 107 от 19.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 120/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба на “В” Е. гр. С., подадена против решение № 152/16.01.2009 год. по гр. д. № 2048/2007 год. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. С решението на САС, “В” Е. гр. С. се осъжда да заплати на “И” О. от град М. сумата 14056,12 лева, представляваща стойността на незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 20.07.2005 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2008 год. до окончателното й плащане, както и 1898,34 лв. съдебни разноски. С молба вх. № 1634/17.02.2009 год., касаторът моли на основание чл. 282 ал. ІІ от ГПК да се допусне спиране на изпълнението на въззивно решение № 152/16.01.2009 год. по гр. д. № 2048/2007 год. на Софийския апелативен съд. С пл. документ – преводно нареждане от 17.02.2009 год. чрез СиБанк гр. С., касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС като обезпечение сумата от 20 000,00 лв., което се потвърждава от извършената служебна проверка, видно от бележката, приложена от счетоводството на ВКС към пл. нареждане. Предвид изложеното и с оглед внесеното обезпечение по сметката на ВКС, молбата за спиране е основателна и следва да се уважи. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІ т. о.,