Определение № 5022 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 407/31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 1091/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след потвърждаване на Решение № 261332/04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12040/2015 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Х. Д. Б., М. И. Д.-Б. и И. И. Г. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 980 475, 99 лв., подробно описано в решението.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на въззивния съд за липса на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците имущество. Твърди се, че САС неправилно не е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза въпреки искането на КОНПИ. Изложени са и оплаквания във връзка с неправилна преценка на доказателствата по делото, както и за необсъждане на всички доводи и възражения на страните.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците по касационна жалба Х. Д. Б., М. И. Д.-Б. и И. И. Г. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел от фактическа страна, че срещу ответника Х. Д. Б. започнала проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след получено от ТД на КОНПИ уведомление от Софийска градска прокуратура за привличането му като обвиняем по ДП № 411/2013 г. по описа на отдел „Следствен“, пр. пр. № 4-2172/2013 г. по описа на СГП, за извършени от него престъпления по чл. 313, ал. 1 НК, а именно - за това, че затаил истина в декларация от 25.03.2013 г., че притежава парични суми в щатски долари и евро в банкови сметки в Швейцария, и по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - пране на пари, за извършени на 13.12.2012 г. и 21.02.2013 г. банкови преводи от банкова сметка на Х. Б. в Швейцария към И. Г. по сметка в Република Македония, с парични средства, за които се знае или се предполага, че са придобити чрез престъпление. Проверката обхващала периода от 19.11.2003 г. до 19.11.2013 г., през който период Х. Д. Б. се намирал в граждански брак с ответницата М. И. Д.-Б., а ответникът И. И. Г. бил неин син от предходен брак.

С постановление на прокурор от 05.03.2015 г. част от материалите по ДП № 411/2013 г. по описа на отдел „Следствен“, пр. пр. № 4-2172/2013 г. по описа на СГП, били отделени, като било образувано ДП № 111/2015 г. по описа на CO при СГП, пр. пр. № 5113/2015 г. по описа на СГП. С постановление от 03.02.2016 г. на прокурор при СГП това наказателно производство било прекратено по отношение на Х. Д. Б. за престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по отношение на И. И. Г. за престъпления по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 255 НК и по чл. 251 НК.

Въз основа на внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт по ДП № 411/2013 г. по описа на отдел „Следствен“, пр. пр. № 4-2172/2013 г. по описа на СГП, било образувано н.о.х.д. № 2969/2015 г. по описа на СГС, приключило с влязла в сила на 20.12.2016 г. присъда, с която Х. Д. Б. бил признат за невиновен е оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НК, чл. 251, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 313, ал. 1 НК.

Въззивният съд установил, че в материалите по изпълнената поръчка за правна помощ от Република Македония се съдържали данни, че към 2014 г. И. И. Г. притежавал четири банкови сметки в „Капитал Банка“ АД – Скопие, като по сметката в евро в системата SWIFT съществували данни за входящ превод на стойност 82 515, 39 евро от 12.12.2012 г. и за входящ превод на стойност 34 676, 80 евро от 20.02.2013 г. от банкова сметка в Швейцария с наредител физическото лице Х. Д. Б.. Приложени били и копия от разпечатки на файлове със SWIFT-данните за преводи от 12.12.2012 г. и 20.02.2013 година. В тази връзка апелативният съд е посочил, че общоизвестно било, че системата SWIFT била една от най-големите мрежи за междубанкови и финансови комуникации. Tя обработвала заявки за плащания и съобщения между голям брой финансови институции по целия свят, а не реализирала самите банкови преводи. Поради това въззивният съд намерил, че съобщения от SWIFT не установявали при условията на пълно и главно доказване за целите на съдебно производство извършването на такива преводи.

За недоказани са приети твърденията на КОНПИ, че Х. Д. Б. бил титуляр на банкови сметки в швейцарската банка Kredit „Suisse“ SA, понастоящем с название KBL, Switzerland Ltd, Geneva, и че от тях извършил банкови преводи в търговска банка в Република Македония. Този факт не бил установен нито във воденото наказателно производство, нито в настоящото гражданско производство, въпреки опитите на съда да го провери, поради неоказаното съдействие от Конфедерация Швейцария.

По отношение на недвижимите имоти и движимите вещи (моторните превозни средства), предмет на проверката, въззивният съд установил следното.

На 20.06.2005 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 168, т. II, рег. № 5736, дело № 337/2005 г. на нотариус с район на действие СРС, П. и П. П. продали на М. И. Д. – Б. недвижим имот, представляващ незастроен УПИ XVII-15, кв. 16, по плана на „Трета извънградска част“ на [населено място], за сумата от 145 000 лева. В имота ответниците Бисерови построили еднофамилна жилищна сграда на два етажа със сутерен въз основа на издадено разрешение за строеж № 136/06.10.2006 година. Строителството било реализирано от търговско дружество по договор за строителство с ответниците Бисерови, които приели работата и заплатили извършените СМР в размер на 32 734, 44 лв. (без ДДС) по фактура, издадена от изпълнителя на 14.10.2008 година. За построената сграда било издадено разрешение за ползване и тя била въведена в експлоатация.

От приетото по делото заключение на техническата експертиза въззивният съд установил, че пазарната стойност на УПИ XVII-15, кв. 16, по плана на „Трета извънградска част“ на [населено място], към датата на придобиването му – 20.06.2005 г., била 749 400 лв., а на построената в него сграда с административен адрес - [населено място], [улица] - към м. 06.2018 г. - 427 460 лева. Посочил е, че според приетото по делото заключение на повторната съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на процесната жилищна сграда към момента на изготвянето му възлиза на 1 038 267 лева.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, т. *, рег. № **, д. № ****г. на нотариус с район на действие СРС, И. Г. дарил на майка си М. И. Д. – Б. 1/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, заедно с УПИ****. 16, по плана на „Трета извънградска част“ на [населено място], в който била построена тя.

С договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № ***, т. , рег. № *, д. № ***** г. на нотариус с район на действие СРС, ответниците Бисерови обезпечили с недвижим имот предоставен им кредит в размер на 150 000 евро от ТБ “Алианц България“ АД, а от отбелязване на заличаването на същата се установявало, че към 14.09.2010 г. този дълг бил погасен.

От приетите по делото заключения на съдебно-оценителните автотехнически експертизи апелативният съд констатирал, че пазарната стойност на джип „Дайхатсу Териос“, peг. [рег.номер на МПС], към датата на придобиването му - 06.04.2007 г. - възлизала на 32 450 лв., а към 23.09.2015 г.- на 10 912 лв., а на лекия автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ’', peг. [рег.номер на МПС], към датата на придобиването му възлизала на 15 610 лв., а към датата на отчуждаването му - 08.11.2006 г. - на 13 618 лева.

За безспорни са приети и обстоятелствата, че ответниците са се разпоредили възмездно с акциите си в дружествата „Солар проджектс“ АД и „Инниммо солар“ ЕАД.

Въззивният съд e установил още, че с Решение № 1148/24.09.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП - София бил изменен ревизионен акт от 24.06.2015 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - София относно дължим ДДФЛ за 2008 г., като в останалата му част ревизионният акт бил потвърден. Последният бил издаден по възложена ревизия на ответника Х. Б. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. и с него били определени за дължими от проверяването лице данъчни задължения по ЗДДФЛ. С Решение № 487/24.01.2017 г., постановено по адм. д. №10547/2015 г. на Административен съд – София – град задължението за 2008 г. било намалено, а това за 2010 г. – отменено. Първоинстанционното съдебно решение било отменено в отхвърлителната му част с Решение № 15435/14.12.2017 г. по адм. д. № 2806/2017 г. на ВАС.

Апелативният съд e отбелязал, че административната фаза на настоящото производство започнала и се развила при действието ЗОПДНПИ (обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., отм., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.), като посочил, че законът бил отменен с обнародвания на 19.01.2018 г. в ДВ бр. 7 и влязъл в сила на 23.01.2018 г. ЗПКОНПИ с настоящо наименование ЗОНПИ. Позовавайки се на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПКОНПИ (обн. в ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), въззивният съд приел, че правилната правна квалификация на предявените в настоящото производство искове е чл. 153, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 141, вр. с чл. 151 ЗПКОНПИ, с настоящо наименование ЗОНПИ.

При формиране на решаващите си мотиви САС е съобразил практиката на ЕСПЧ (решението по делото „Й. и други срещу България“) относно задължението на съда да извърши на проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. Позовал се е на практиката на ВКС, според която връзката между престъпната дейност и подлежащото на отнемане имущество може да бъде пряка – в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки, както и че връзката може да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.

В тази връзка въззивният съд е намерил, че противоречат на тълкуването на закона, дадено в съдебната практика, доводите на ищеца, че въпреки липсата на доказателства Б. да е бил титуляр на банкови сметки в Швейцария, данните в съобщенията от SWIFT, че е наредител на преводите, косвено доказвали, че той е титуляр и паричните средства, а те, като такива с неустановен източник, били придобити от незаконна дейност. Извод за последното обстоятелство ищецът обосновавал с отказа на Б. да предостави документи за произхода на тези паричните средства.

Според САС в тежест на Комисията било да докаже, че ответниците извършили правонарушения, които са спомогнали индиректно за придобиване на имуществото, предмет на отнемане, но такова доказване тя не провела. Мотивирал се е, че престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е формално и се счита за извършено с подписването и подаването на инкриминираната декларация пред съответното длъжностно лице, независимо дали е настъпила вреда или не. Посочил е, че доколкото причинна връзка между самото деяние и настъпилия общественоопасен резултат има само при резултатните престъпления, каквото престъплението по чл. 313, ал. 1 НК не било, дори да се приеме за доказано, че ответникът Б. в подадената от него декларация от 25.03.2013 г. до Сметната палата бил затаил истина, че притежава парични суми в щатски долари и евро в банкови сметки в Швейцария, то от това деяние доход, имотна облага и пр. не се реализира. Идентични съждения съдът изложил и по отношение на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, за което ответникът Б. бил оправдан.

Апелативният съд посочил, че престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1 НК било резултатно, от което следвал изводът, че ако е извършено, налице била незаконна имотна облага (тъй като неин източник е самото престъпление, в резултат на което не е платен данък). Пояснил е, че в съдебната практика се приема, че завършеното деяние изисква настъпването на престъпен резултат – реално избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, което водело до невнасяне на дължимия данък в държавния бюджет. В конкретния случай извършването на това деяние било недоказано, тъй като с влязла в сила присъда ответникът Б. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършването му. Ето защо възивният съд е приел, че не може да се направи извод за наличие на незаконен източник на доходи или имущество, които подлежат на отнемане.

Апелативният съд е посочил, че по делото не се спори, че в ревизионния акт на НАП от 24.06.2015 г., с който на ответника Б. били определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за недекларирани доходи, били включени и сумите по банковите преводи, предмет на наказателното обвинение. Този акт и констатациите в него не са послужили като основание за образуване на проверката от КОНПИ, производството пред която можело да се проведе по силата на чл. 109, ал. 1 ЗОНПИ само, когато извършването на административно нарушение било установено с влязъл в сила акт. В разглеждания случай Комсията нито твърдяла да е извършено административно нарушение, нито съществували доказателства за такова.

Въззивният съд е посочил, че легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, следва да се обвърже с изискването във всеки случай да се установи връзка с конкретната престъпна дейност.

Позовавайки се на постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. по описа на ВКС, III ГО, и Решение № 622/23.10.2025 г. по гр. д. № 3813/2024 г. по описа на ВКС, III ГО, САС посочил, че доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ съдът дължи и проверка за пропорционалност.

Отчитайки конкретните данни по делото, въззивният съд е достигнал до извода, че като не е установена престъпна дейност и/или извършването на административно нарушение, както и придобиването чрез тях на имуществото, предмет на отнемане или трансформирането на материалната облага от престъпленията в отнеманото имущество, Комисията не е доказала причинно-следствена връзка между такава дейност и придобитото от ответниците имущество през проверявания периода от 19.11.2003 г. до 19.11.2013 година. Приел е, че съдът не може да обоснове причинно-следствена връзка между престъплението и придобитото имущество още повече, че резултатното престъпление по чл. 255 НК, което може да генерира доход от неплащане на данъчни задължения, се твърди да е извършено през 2013 г., към който момент имуществото на ответниците вече е било придобито от тях, а недвижимият имот, моторните превозни средства и част от паричните суми били в патримониума им и преди началната дата на данъчната ревизия. Поради това е обосновал извод, че имуществото, което ответниците са притежавали към 2013 г., не би могло да бъде облага от незаплащането на данък по ЗДДФЛ.

Пояснил е, че в хипотеза като гореописаната в практиката си ЕСПЧ приема, че отнемането на имущество представлява непропорционална намеса в правата на проверяваните лица, която не съответства на преследваната от закона цел, а именно предотвратяване на получаването на незаконни доходи. Допълнил е, че практиката на ВКС и ЕСПЧ установяването на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица не е достатъчно за отнемането му, ако не е извършена проверка за пропорционалност, поради което предпоставките на закона, обосноваващи отнемане на имущество са подчинени на проверката за връзката между дейността на проверяваните лица и имуществото.

Обобщил е в заключение, че по делото не е доказана директна или косвена връзка между това ответникът Б., нареждайки два парични превода от банкова сметка с неустановен притежател (титуляр) в банка в Конфедерация Швейцария по сметка на ответника Г. в банка в Република Македония, да е получил облага, с която е придобил имущество, което е от незаконна дейност. Приел е също по делото липсват и доказателства, че произходът на паричните средства, предмет на банковите транзакции, е от незаконна дейност.

В допълнение съдът е посочил, че основание за отхвърляне на иска срещу И. Г. досежно отнемането на парични суми в общ размер от 698 557, 64 лв. е и обстоятелството, че в банковите му сметки в „Капитал Банка“ АД – Скопие няма налични парични средства. От информацията представената от банката било установено, че последните парични средства били изтеглени от сметките преди образуване на производството за отнемане от Комисията. В тази връзка въззивният съд се е позовал на т. 2 ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение – потвърдено при правилната правна квалификация на исковете.

В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на крайния си акт да изложи собствени мотиви относно събраните в хода на производството доказателства, направените възражения и оспорвания от страните и да посочи мотиви защо кредитира едни, а други не?;

2. „Длъжен ли е съдът да установи връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, станала повод за образуване на проверка? Допустимо ли е да бъдат изложени твърдения за наличието на връзка при оправдателна присъда? Допустимо ли е установяване на връзка при събрани данни за извършени административни нарушения и/или друг вид забранена дейност, когато не са били повод за образуване на проверката по ЗОНПИ?;

3. „Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване за допускано процесуално нарушение в първоинстанционното дело относно събирането на доказателства, заявени своевременно още с исковата молба, които се събират и служебно от съда, да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК?“;

4. „Кога се преклудира правото на страната да постави въпроси към поискана с исковата молба експертиза в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по нейното допускане и същата е обусловена от приемането на предшестващи експертни заключения?“.

Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. по описа на ВКС, II ТО (първи въпрос), Решение № 347/19.06.2025 г. по т. д. № 2323/2024 г. по описа на ВКС, III ТО (по втори въпрос), Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 34/04.04.2014 г. по т.д. № 1282/2011 г. по описа на ВКС, II ТО, Решение № 128/13.06.2014 г. по гр. д. № 6451/2013 г. по описа на ВКС, III ТО (по трети въпрос).

По последния въпрос се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставеният в изложението втори въпрос е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпросите: „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“.

По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,