Определение № 367 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 543/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Б. Н. С. вх.№ 23350/22.11.2022г. с искане за отмяна на влязло в сила решение на ОС Перник № 358/07.11.2022г. по в.гр.д.№ 453/22г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителния иск на С. срещу ЧСИ А. В. за връщане на сумата 658 лева, събрана по изп.дело № 1203/2016г. от запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Молителката обосновава интереса си от направеното искане с твърдението, че и двете съдебни инстанции неправилно са оценили събраните по делото факти и изводите им са необосновани. С депозирана по реда на чл.306, ал.1, изр.2-ро ГПК молба от 06.02.2023г. сочи, че съдебният състав е възпрепятствал събирането на доказателства относно произхода на сумата 658 лева, а от тях биха настъпили нови обстоятелства, които биха направили решението недопустимо. Заявила е, че смята удостоверение № 03919/06.07.2021г. на ЧСИ Е. Д. за такова с невярно съдържание, защото по изп.д.№026/2020г. липсвал протокол № 0496/22.01.2020г. Твърди, че не е уведомявана за спиране на изп.д.№ 1203/2016г., а събирането на сума от 658 лева, докато делото е било спряно, е неправомерно. При тези твърдения са направени искания за справка от ДСК; за отмяна на въззивното решение и за възстановяване на сумата 658 лева. Ответната страна по молбата – ЧСИ А. В. не е депозирала отговор по чл. 306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, при осъществяване преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Съображенията са следните: С разпореждане № 97/19.01.2023 г. на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС образуваната по молбата преписка е върната на РС Перник с указания да бъде дадена възможност на молителката да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, а в случай, че се твърди някое от основанията по чл. 303 т. 1-4 ГПК – за представяне и на съответните писмени доказателства. В изпълнение на дадените съгласно това разпореждане указания от администриращия съд, молителката е депозирала молбата от 06.02.2023г. Със същата не се отстранява първоначално констатираната нередовност на молбата. Съгласно разрешенията по т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 7/2014 г., в молбата за отмяна, освен предмета на отмяната (дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него), молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молителката не сочи кои са новите обстоятелства, които биха били установими от несъбраните доказателства; не сочи и не представя нови доказателства; не се позовава на установена по надлежен ред неистинност на документ. Изявленията й представляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК и с оглед непредставянето на писмени доказателства ( релевантно за хипотезите на чл. 303 т.1-4 ГПК), молбата за отмяна е останала нередовна. Липсата на ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна налага молбата се бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът