Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г.

Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в. гр. д. № 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 441 от 20.01.2017 г. по гр. д. № 1010 от 2014 г. на Разложкия районен съд и делото е прекратено по предявения от Н. Г. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на Н. К. М., че е собственик по наследство и покупко-продажба на 26 кв. м., разположени от югоизточната страна на ПИ с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-ЗЗ от 15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-14-01-409 от 10.04.2013 г. на Началника на С. - Б., с адрес на имота: [населено място], [улица], целия с площ 403 кв. м. и за осъждане на Надежда М. да предаде на Н. Т. владението върху процесната реална част. Решението е обезсилено и в частта, с която районният съд е отхвърлил, като неоснователни, откритите на основание чл. 193 ГПК производства по оспорване истинността на представените по делото удостоверение изх. № 466 от 10.12.2014 г. и изх. № 409 от 06.12.2012 г. на [община]. В касационната жалба и в открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Н. Г. Т. поддържа жалбата и моли решението на Благоевградския окръжен съд да бъде отменено. Пълномощникът на ответницата Н. К. М. в писмен отговор от 09.10.2018 г. и в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Моли решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото разноски. С определение № 152 от 29.03.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Може ли, когато спорът е за реална част от недвижим имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС в установителната му част да не е целия имот, а само тази спорна реална част от него и съответно допустима ли е претенция само за реалната част от имота ? По този въпрос в практиката на ВКС, като например т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др., се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот /тоест че е допустим иск за собственост само за реална част от имот/ и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността. В противоречие с практиката на ВКС в обжалваното решение съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че когато ответницата Н. К. М. владее и оспорва правото на собственост на ищцата Н. Г. Т. само върху част от имота й /само за 26 кв. м. от имота с обща площ от 403 кв. м. /, ищцата няма право да претендира за установяване на правото на собственост върху тези 26 кв. м., а следва да иска установяване на правото си на собственост върху целия имот от 403 кв. м.; че в този случай претенциите на ищцата в установителната и осъдителната част на решението следва да бъдат различни /в установителната- за установяване на собственост върху целия имот с площ от 403 кв. м., а в осъдителната- за осъждане на ответницата да предаде само спорната част от имота с площ от 26 кв. м. / и че ако ищцата претендира за установяване на правото й на собственост само върху спорната част от имота и иска предаване само на тази спорна част, исковата молба е нередовна поради наличие на противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум. С това въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Неправилно е позоваването на въззивния съд на т. 2 А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че съобразно предмета на делото при предявен ревандикационен иск и съдържащите се претенции за защита- да се установи, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота, съдът се произнася в диспозитива на решението си и по двете искания. В това тълкувателно решение не е обсъждан и ОСГК на ВКС не се е произнасяло по относимите към настоящото дело въпроси: какъв е предмета на спора при предявен иск за собственост на реална част от имот и дали, когато е предявен ревандикационен иск за реална част от имот, ищецът следва да претендира и съдът да постанови решение в установителната част- за признаване на правото на собственост върху целия имот или само върху спорната реална част от имота. Поради гореизложеното обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото- върнато на друг състав на този съд за постановяване на решение по съществото на спора. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК направените по настоящото дело разноски не могат да бъдат присъдени от ВКС с настоящото решение, а следва да се присъдят с решението на въззивния съд с оглед крайния изход на делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в. гр. д. № 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Благоевградския окръжен съд.