Определение № 5075 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение06.11.2025 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определение № 3372 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 1066/2025 г. на ВКС, III г. о. в частта на присъдените разноски, както следва: НАМАЛЯВА поради прекомерност размера на присъденото в полза на Т. Г. Н. и Р. Г. Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от П. С. П. и В. Н. П., подадена чрез процесуалния представител адв. М. Й.-Г., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 3372 от 26.06.2025 г., в частта за разноските. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещните страни Т. Г. Н. и Р. Г. Н., които в общ писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. В. К., изразяват становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 4801 от 23.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3735/2025 г. на ВКС, III г. о. е потвърдено определение № 3372 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 1066/2025 г. на ВКС, III г. о. С последното е оставена без разглеждане касационната жалба на П. С. П. и В. Н. П., подадена чрез процесуалния представител адв. М. Й.-Г., против въззивно решение № 175 от 23.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 320/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 426 от 29.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2412/2023 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което: 1. е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 430/05.02.2021 г. за заверка на подпис, рег. № 431/05.02.2021 г. за удостоверено съдържание, акт № ..., том ... от 05.02.2021 г. на нотариус рег. № 243 Т. Д. с район на действие съдебния район на Районен съд - Ямбол, с което ищецът Р. Г. Н. упълномощава ответника П. С. П. да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка извърши следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както и договор за доброволна делба, /като по своя преценка от негово име да получи дял или се откаже от реално получаване на дял/, на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, за собствените му недвижими имоти /идеални части/, находящи се в [населено място], общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място с площ 975 кв. м., съставляващо реална част от поземлен имот 164 участващ в състава на УПИ .... в квартал ... по регулационния план на селото, при граници и съседи подробно описани в нотариален акт № ..., том ..., дело ... от 1988 г. на ЯРС, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – липса на предписана от закона форма във вр. чл. 576 ГПК, вр. чл. 590, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 580, т. 1, ГПК и чл. 583 ГПК; 2. е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 576/12.02.2021 г. за заверка на подпис, рег. № 577/12.02.2021 г. за удостоверено съдържание, акт № .., том .. от 12.02.2021 г. на нотариус рег. № 243 Т. Д. с район на действие съдебния район на Районен съд - Ямбол, с което ищцата Т. Г. Н. упълномощава ответника П. С. П. да я представлява пред нотариус, като от нейно име и за нейна сметка извърши следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както и договор за доброволна делба, /като по своя преценка от нейно име да получи дял или се откаже от реално получаване на дял/, на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, за собствените и недвижими имоти /идеални части/, находящи се в [населено място], общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място с площ 975 кв. м., съставляващо реална част от поземлен имот ... участващ в състава на УПИ .... в квартал ... по регулационния план на селото, при граници и съседи подробно описани в нотариален акт № ..., том ..., дело 981 от 1988 г. на ЯРС, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – липса на предписана от закона форма във вр. чл. 576 ГПК, вр. чл. 590, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 580, т. 1 ГПК; 3. по предявения от Т. Г. Н. и Р. Г. Н. иск против П. С. П. и В. Н. П. е прогласен за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по отношение на Т. Г. Н. и Р. Г. Н., договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място с площ 975 кв. м., съставляващо реална част от поземлен имот № 164, за който е уреден урегулиран поземлен имот ..., целият с площ от 1045 кв. м., в квартал ... по регулационния план на селото, при граници и съседи на имота: улица, УПИ ..., УПИ ..., УПИ ..., сключен между Т. Г. Н. и Р. Г. Н. от една страна, като продавачи, действащи чрез пълномощник П. С. П. и от друга страна П. С. П., като купувач, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № 578, нот. дело № 27/2021 г. от 12.02.2021 г. на нотариус Т. Д. с рег. № 243 на НК, с район на действие съдебния район на ЯРС, като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача и касационното производство е прекратено. С оглед изхода на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците по касация Т. Г. Н. и Р. Г. Н. са присъдени направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., платими от касаторите. Възражението на касаторите за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Ищците Т. Г. Н. и Р. Г. Н. са предявили множество обективно съединени искове в условия на евентуалност, съответно – за нищожност поради липса на форма на две упълномощителни сделки за разпореждане с недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Т., евентуално – за тяхното унищожаване поради грешка или измама, за признаване за относително недействителен спрямо ищците на договора, сключен въз основа на оспорените пълномощни, а евентуално – за неговото разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неплащане на цената. Данъчната оценка на имота е 2137,60 лева, а цената, на която е бил продаден – 2500 лева. С определение № 3372 от 26.06.2025 г. касационната жалба на П. С. П. и В. Н. П. е оставена без разглеждане и производството пред касационния съд по нея е прекратено по съображения, че цената на всеки един от предявените главни и евентуални искове е под прага за достъп до касационно обжалване от 5000 лева. Изложено е, че цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 44 ЗЗД по отношение на едностранната сделка следва да се приложат правилата, касаещи договорите. Видно от изложеното, делото пред ВКС не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. Съобразявайки стойността на защитимия интерес, респ. – цената на исковете, вида на търсената искова защита и броя на предявените искове по производството, обема и значимостта на наведените в отговора на касационната жалба доводи за липсата на основания за допускане на касационното обжалване и по същество за неоснователност на жалбата, настоящият състав намира, че уговореното и заплатено от двамата ответници по касация адвокатско възнаграждение от 2000 лева е прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Независимо, че адвокатът е защитавал двамата ответници, те са имали еднакво процесуално качество и интерес, затова и подаденият от тях отговор е общ. Възнаграждението следва да се намали до сумата 1200 лв., която се явява справедлив размер, като определение № 3372 от 26.06.2025 г. следва да се измени в частта на присъдените разноски съобразно мотивната част на настоящото определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение