Определение № 12301 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от „Лайф Медифарм 2015“ ЕООД, против определение № 9265/18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 2062/2024 по описа на Административен съд – Варна, с което жалба на частния жалбоподател срещу отказ за заплащане на лекарствени продукти, обективиран в констативен протокол № РД-25-1071-1/10.06.2024 г., на директора на РЗОК – Пловдив за извършване на контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Оплакванията, развити от частен жалбоподател са – не приема извода на административния съд, че констативния протокол не е административен акт; изводът на административния съд, че отношенията между НЗОК/РЗОК и аптеките са регулирани от договор, издаван в условията на чл. 45 от ЗЗО. Частния жалбоподател излага становище, че обективираните изводи на контролните органи в констативния протокол формират подчинение за жалбоподателя като изпълнител по договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти и др., а това гарантира правния му интерес от оспорване на резултатите от протокола. Искането е за отмяна на обжалваното определение на варненски административен съд и връщане на делото за произнасяне с акт по същество. Възведено е искане за присъждане на разноски за настоящото производство От ответник по частната жалба – директор на РЗОК – Пловдив в приложено възражение поддържа становище, че частната жалба е неоснователна и определението на административния съд следва да се остави в сила. Състав на Върховен административен съд, шесто отделение прие частната жалба за допустима и неоснователна. Производството пред РЗОК се развива във връзка с проверка на полумесечени отчети за периода 01-15.04.2024 г.; 16-30.04.2024 и 01-15.05.2024 г. по които е установено, във връзка с възражения на ръководител на „Аптека Марешки – Стамболийски 2“, гр. Стамболийски, собственост на частния жалбоподател. Назначените от директор на РЗОК Пловдив контрольори са установили свалени от заплащане на „Аптека Марешки – Стамболийски 2“, гр. Стамболийски лекарствени продукти, общо за възразените полумесечни периоди в размер на 41,04 лв. Според оспорващият търговец, това бил отказ от заплащане от страна на НЗОК/РЗОК на отчетените лекарствени продукти. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а от АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК „Производства пред съд“. Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Съдържанието на процесните констативни протоколи, налага да се приема, че същите не представляват индивидуален административен акт по смисъла чл. 21 от АПК, с който се налага санкция или писмена покана за неоснователно получени суми. Спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред. По повод жалба на търговеца „Лайф Медифарм 2015“ ЕООД, варненският административен съд е приел, че проверките на длъжностните лица по чл.72, ал.2 от ЗЗО приключват със съставянето на протоколи, в които се описват установените факти – аргумент от разпоредбата на чл. 74, ал.3 от ЗЗО. Оспореният в настоящото производство констативен протокол не носи белезите на административен кат, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Съгласно чл.45а, ал.4, изр. първо от ЗЗО, договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно регионалната районна здравноосигурителна каса по чл.45 с физически или юридически лица, са административни договори. Съобразно алинея първа от същата разпоредба, административният договор с физически или юридически лица по чл.45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на ЗЗО, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл.45, ал.17. В случая сключения между страните договор № 164627/18.01.2024 г. е административен такъв по смисъла на чл.19а от АПК и чл.45а, ал.4 от ЗЗО. В оспорваното определение на административния съд недвусмислено се сочи това правно основание за да са приеме жалбата срещу констативни протокол за процесуално недопустима, съобразно чл. 159, т.1 от АПК ида я остави без разглеждане. Предвид това неоснователно е твърдението на жалбоподателя изразено в молба от 02.09.2024 г., че оспореният констативен протокол съставлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, тъй като спорът между страните е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. По изложените съображения, съставът на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя оплакванията на частния жалбоподател, обжалваното определение да е неправилно и да подлежи на отмяна. Определението на първостепенния съд следва да се остави в сила. По искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на ответник по частната жалба, съдът в този състав не намира основание да го уважи в максимален размер, както е поискано. Съобразно правната сложност, разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят в размер на 100 лева, съобразно чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП, които се присъждат на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответник по частната жалба. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение