Определение № 3743 от 25.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2024 г.

Производството е по чл. 309 вр. чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9543/05.03.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 2396/30.11.2023 г. по гр.д. № 1396/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, подадена от „Виктори Проджектс“ ЕООД, чрез адв.Т., в която се съдържа искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, с което е уважен предявен от Д. И. Д. против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.309, ал.1 ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, като такова спиране може да бъде допуснато от съда при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. От текста на разпоредбата е видно, че същата е предвидена като защита на подлежащи на изпълнение съдебни решения, т.е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК. С такава сила се ползват осъдителните съдебни решения, като решение № 2396/30.11.2023 г. по гр.д. № 1396/2014 г. по описа на Районен съд Бургас няма такъв характер. С него съдът се е произнесъл по конститутивен иск и съответно постановеното по него решение е конститутивно и поражда действие от момента на влизането си в сила и от този момент се поражда търсената с иска правна промяна. Ето защо, постановените по конститутивни искове съдебни решения не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК. От това следва извод за неприложимост на спирането на изпълнението по чл.309, ал.1 ГПК по отношение на конститутивното съдебно решение. Евентуалното спиране на действието на конститутивните съдебни решения, би означавало вече породените от тях правни последици да бъдат премахнати и да не бъдат зачитани за определен период от време, което е недопустимо. С оглед гореизложеното не са налице предвидените в чл.309, ал.1 ГПК основания за уважаване на искането на молителя „Виктори Проджектс“ ЕООД за спиране на изпълнението на решение № 2396/30.11.2023 г. по гр.д. № 1396/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, поради което същото следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия