Решение № 2540 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Х. от гр. Шумен, действаща чрез процесуалния представител адв. Тодорова, против решение № 673/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Д. С. Х., с постоянен адрес в гр. Шумен, против решение № 2153-27-7/27.01.2025 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-200/27.12.2024 г., подадена срещу разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е отменено разпореждане № 4/прот. № N01255 от 10.07.2017 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Х. и последващите разпореждания. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилност на първоинстанционния акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспореното решение на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Шумен и разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 787,39 евро, равностойността на 1 540 лева. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Илиева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-27-7/27.01.2025 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-200/27.12.2024 г., подадена срещу разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е отменено разпореждане № 4/прот. № N01255 от 10.07.2017 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Х. и последващите разпореждания. Първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане № 4/прот.№ N01255 от 10.07.2017 г. на Д. Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО при признат осигурителен стаж в размер на 35 години, 6 месеца и 13 дни. За периода от 06.01.2014 г. - 28.04.2015 г. осигурителен стаж е зачетен по трудова книжка № 2653/01.07.2007 г. в размер на 1 година, 3 месеца и 22 дни от осигурителя „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище, а за времето от 28.04.2015 г. до 27.05.2015 г. вкл. е зачетен осигурителен стаж в размер на 1 месец - обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от същия осигурител. Отпуснатата пенсия е била осъвременявана с последващи разпореждания. При извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Търговище относно валидността на трудовите правоотношения на назначените от осигурителя „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище лица, обективирана в съставения при приключване на проверката и приложен по преписката констативен протокол № КВ-5-25-01347375/04.05.2023 г. във връзка с отправено запитване от контролния орган е получено писмо-отговор от ИА “Главна инспекция по труда“ № 1029-25-774 от 12.09.2015 г., от което е видно, че няма доказателства наетите от дружеството лица, между които и оспорващата, реално да са полагали труд, поради което ИА “Главна инспекция по труда“ счела представените трудови договори за фиктивни, както и че в НАП са подадени неверни данни за дължими осигурителни вноски за положен труд с висок размер на осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и по този начин неправомерно са създадени осигурителни права на тези лица. В хода на извършената проверка били изискани писмени обяснения от С. А. - управител и собственик на „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище, според които няма писмена документация, свързана с трудовите правоотношения на работниците и служителите и не е подписвал документи в този смисъл. Въз основа на извършената проверка ИА “Главна инспекция по труда“ счела, че неправомерно били издадени предписания за регистриране на трудови договори по невъзникнали трудови правоотношения, поради което предприела действия за тяхното заличаване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ. Въз основа на горното, контролният орган при ТП на НОИ - Търговище приел за установено, че лицата, назначени по трудови правоотношения с осигурител „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище, не са упражнявали трудова дейност в дружеството по чл. 4 във връзка с чл. 10 от КСО и не следва да се считат за осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно тези лица нямат право на осигурителни плащания по кодекса, в каквато връзка е издадено задължително предписание № ЗД-1-25-01347387 от 04.05.2023 г. за заличаване данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата, назначени по трудови договори в дружеството, вкл. и за Д. Х., за периода 06.01.2014 г. - 30.06.2015 г. Задължителните предписания не са обжалвани и са влезли в законна сила, като данните, вкл. и за оспорващата за процесния период, са заличени. При извършена проверка в Регистъра на трудовите договори е установено, че трудовият договор на Д. Х. с „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище е заличен още на 30.10.2015 г. При заличени данни в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори и направена нова преценка относно правото на пенсия за ОСВ е установено, че без стажа за периода 06.01.2014 г. - 27.05.2015 г. оспорващата Д. Х. няма право на пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО, в резултат на което и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е издадено разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Шумен, с което е отменено разпореждане № 4/прот. № N01255 от 10.07.2017 г. за отпускане на пенсия за ОСВ на Д. С. Х. и последващите го разпореждания. Разпореждането е обжалвано от Д. Х. пред ръководителя на ТП на НОИ – Шумен, който с решение № 2153-27-7/27.01.2025 г. отхвърлил жалбата й против разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Шумен. В хода на съдебното производство е изискана административната преписка по оспореното решение № 2153-27-7/27.01.2025 г., която е приобщена към доказателствата по делото. Към материалите по делото са приобщени още административната преписка по извършване проверка на осигурителя "Лъки-Йо“ООД гр. Търговище и изисканите от съда и приложени по ДП № 13/2016 г. на ОДМВР-Шумен декларация от Д. Х. от 28.07.2015 г. и трудов договор № 23/06.01.2014 г. на оспорващата с „Лъки-Йо“ООД. По искане на жалбоподателката по делото са били допуснати и разпитани в качеството им на свидетели Г. Х. Т. - съпруг на Д. Х., и М. К. Г. - съседка и приятелка на оспорващата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е намерил, че в конкретния случай атакуваното решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Издадено е от компетентен орган съобразно чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, постановени при точно прилагане на относимите за случая материалноправни разпоредби на закона. От приложения с административната преписка констативен протокол, съставляващ официален свидетелстващ документ се е установило, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства наетите в дружеството лица, между които и жалбоподателката, реално да са полагали труд през посочените периоди, поради което неправилно е било узаконено несъществуващо трудово правоотношение на лицата с дружеството въз основа на фиктивни трудови договори и в НАП са подадени неверни данни за дължими осигурителни вноски за положен труд с висок размер осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и така неправомерно се създават осигурителни права на тези лица. В подкрепа на този извод са и изисканите в хода на проверката писмени обяснения от управителя и собственик на осигурителя „Лъки-Йо“ ООД - гр. Търговище - С. А., според които няма писмена документация, свързана с трудовите правоотношения на работниците и служителите в дружеството и не е подписвал каквито и да било документи в този смисъл. Според съда административният орган правилно не е зачел представените от жалбоподателката доказателства за удостоверяване на осигурителен стаж въз основа на трудова книжка за спорния период. Извършената от органите по осигуряване проверка е установила липсата на действително извършвана от Д. Х. трудова дейност за периода от 06.01.2014 г. - 27.05.2015 г., а последната не доказа по несъмнен начин и по надлежния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорния процесен период. Единствените ангажирани в тази насока от оспорващата доказателства са свидетелските показания, дадени в хода на настоящото съдебно производство, които съдът, извършвайки преценка за съответствието им със събрания по делото съвкупен доказателствен материал, не е кредитирал с доверие, тъй като и за двамата свидетели е налице заинтересованост от изхода на спора, а и свидетелските показания на разпитаните свидетели на жалбоподателката не кореспондират със събрания в цялост по делото доказателствен материал. Според първостепенния съд при заличени данни в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори, правилно административният орган въз основа на направена нова преценка за правото на пенсия за ОСВ установил, че без стажа за процесния период 06.02.2014 г. - 27.05.2015 г. Д. Х. няма право на пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО, с оглед на което и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО издал процесното разпореждане № 2175-27-80#1 от 27.11.2024 г., с което отменил разпореждането за отпускане на пенсия № 4/прот. № N01255 от 10.07.2017 г. на Д. Х. и последващите разпореждания. В случая, с оглед констатациите на контролни органи на ГИТ, НАП и НОИ ръководителят по пенсионно осигуряване е достигнал до извода, че подадените от дружеството-осигурител „Лъки-Йо“ООД - гр.Търговище данни в Регистъра на осигурените лица досежно 16 лица, между които и оспорващата, се явяват такива с невярно съдържание, с оглед на което правилно приложил разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО. Съдът е счел, че изложените от жалбоподателката доводи за незаконосъобразно позоваване на органа на недействителност на сключения между оспорващата и осигурителя трудов договор, в противовес на чл. 74, ал. 5 от КТ са неоснователни, доколкото в случая разпореждането за отпускане пенсия за ОСВ на Д. Х. и последващите го разпореждания са отменени не въз основа на недействителен трудов договор, а въз основа на невярно подадени от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени с декларации обр. №1 за процесния период, които впоследствие били заличени от РОЛ. Съдът е приел, че в рамките на административното производство и в хода на съдебното оспорване, въпреки вменената й от законодателя доказателствена тежест, жалбоподателката не е представила доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка, че в спорния период Х. не е упражнявала реално трудова дейност в дружеството-осигурител. Според първоинстанционния съд при безспорно установените факти, че лицата, назначени на трудови договори в осигурителя „Лъки-Йо“ООД гр.Търговище, между които и оспорващата Х., реално не са упражнявали трудова дейност в дружеството през процесния период, правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Върховният административен съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, освен въвеждането на общо задължение за мотивиране на съдебното решение, определя и съдържанието на мотивите - те следва да съдържат становищата на страните, с оглед отделянето на спорното от безспорното, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът дължи обсъждане и на всички фактически и правни доводи на страните, като това обсъждане не следва да бъде формално. В обжалваното решение липсват изискуемите анализ и обсъждане на релевантни за спора фактически обстоятелства, на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на всички относими доводи и възражения на жалбоподателката. Съдът не е изяснил фактически обстоятелства от значение за преценката на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО на жалбоподателката. Съществено процесуално нарушение представлява и липсата на мотиви относно част от визираните в жалбата до съда доводи и възражения. Необосновано съдът е приел, че единствените ангажирани от жалбоподателката доказателства за стажа през процесния период при „Лъки-Йо“ ООД са свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, които не са кредитирани с доверие. В първоинстанционното производство, освен трудов договор, са приобщени като доказателства заверено копие от ведомости за заплати на дружеството пред спорния период, които съдържат данни и за жалбоподателката, както и копие от трудова книжка, които не са обсъдени от първостепенния съд. Административният съд е отбелязал, че в тежест на жалбоподателката е да установи осигурителния стаж за процесния период и да докаже реалното упражняване на трудова дейност в дружеството, но не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и установяваните с тях обстоятелства. Представената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и свидетелските показания съдържат противоречиви сведения, относно характера на извършваната от Х. работа в полза на дружеството. В тази връзка следва да бъде отчетено, че в представеното копие от трудов договор (лист 392 от първоинстанционното дело) изрично е посочено, че характерът на извършваната работа е отразен в длъжностна характеристика, каквато обаче не е представена по делото, поради което това съществено обстоятелство е останало неизяснено. Съдът не е взел отношение и към твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че декларацията не следва да бъде ценена, тъй като не е по утвърден образец и е нечетлива, поради което не може да се установи дали е попълнена и подписана от Д. Х.. Съдът не се е произнесъл по наведените от жалбоподателката в първоинстанционното производство доводи за противоречие между фактически и правни основания за издаване на оспорените адм. актове и за постановяването им в нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО с оглед липсата на визираните в хипотезата на нормата предпоставки. Изводът на административния орган за липса на осъществявана от Х. дейност в полза на дружеството е изведен от издадените задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни и от писмени обяснения на управителя и собственик на дружеството С. А.. Липсват констатации относно наличието или липсата на осъществявана от дружеството търговска/стопанска дейност през по-голямата част от процесния период (предвид посоченото, че същото не осъществява дейност от 01.02.2015 г.), както и дали писмените обяснения касаят процесния период. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на забраната на чл. 220 от АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да постанови съдебен акт, като съобрази мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане от съда следва да се обсъдят всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, да се формират изводи относно установените факти, съответно те да се подведат под приложимите правни норми, да се дадат конкретни указания за ангажиране на доказателства, след което да се извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт, като се изложат мотиви във връзка с всички относими доводи и възражения на страните. По изложените съображения решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, което препятства преценката относно правилното приложение на материалния закон. Решението трябва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,