Решение № 9270 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2019 г.

Решение № 9270 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Димитров от [населено място] против решение № 209 от 8.01.2019 г. по адм. дело № 13679/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 к-7751/30.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и временно е отстранен от заеманата от него длъжност. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени заповедта в обжалваната й част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, състав на пето отделение, е отхвърлил жалбата на В. Димитров от [населено място] против заповед № 8121 к-7751/30.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР и временно е отстранен от заеманата от него длъжност. Предмет на оспорване е заповед № 8121 К-7751 от 30 октомври 2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в частта й, с която е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор В. Димитров – началник участък (криминална полиция) в участък – Белослав и Аврен към Четвърто РУ – Варна при ОДМВР – Варна и временно е отстранен от длъжност. Като фактическо основание за временното му отстраняване от длъжността е посочено, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък, в качеството на свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка, а оставането му на работа ще повлияе на тези служители и ще се отрази отрицателно на даваните от тях сведения. Това е така, понеже те се намират при условията на служебна зависимост от техен непосредствен началник и може да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обоснован е извод за законосъобразност на приетото от дисциплинарно наказващият орган, че служебното положение на жалбоподателя ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като при провеждането му ще бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък, в качеството им на свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Отчетено е обстоятелството, че оставането на Димитров на длъжността му ще повлияе на служителите, които са в йерархическа връзка със своя началник и по този начин може да се отрази на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, поради което правилно органът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За неоснователно е прието оплакването на жалбоподателя, че преди датата на издаване на процесната заповед - 30 октомври 2017 г., са извършени действия по събиране на сведения от служителите в районното управление, поради което отстраняването на лицето от длъжност не би повлияло на вече събраните такива. Съдът е посочил, че предвид описаните действия за укриване на случая от страна на Димитров, във връзка със задържането и прикриването на бягството на Д. Атанасов, писмените сведения на служителите в участъка към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна са част от приключилата проверка при констатиране на фактическите действия по допуснатото нарушение, а в правомощията на определения дисциплинарно разследващ орган (в посочения в заповедта поименен състав) е да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните нарушения и да проведе дисциплинарното производство, което налага да бъдат снемани сведения от служителите в ръководения от него участък. По изложените съображения, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата. Решението е правилно - постановено е при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В процесния случай, съдът правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със същата заповед, т. 1, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207 ЗМВР. В мотивите към т. 1 от заповедта е посочено, че на 30.08.2017 г., за времето около 12,00 часа до около 18,00 часа, Димитров, в качеството си на началник участък (КП) в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна при ОДМВР - Варна, след като е установил, че задържаният Атанасов е избягал, не е уведомил писмено компетентния дисциплинарно наказващ орган за допуснатото нарушение от неговия подчинен служител Стефанов и не е докладвал писмено за настъпилото произшествие (бягство на задържания Атанасов) по реда на подчиненост. Вместо това е предприел действия за укриване на случая, като е разпоредил подчинените му служители - младши експерт С. Стефанов и младши инспектор П. Ялъмов да попълнят или да намерят кой да попълни невярна информация, отразяваща дата и час на освобождаване в заповедта за задържане на Д. Атанасов, както и да се положи подпис в графата за освобождаване на задържания. С така описаните действия е прието, че Димитров е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР "неизпълнение на издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове", "неизпълнение на служебните задължения" и "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", във вр. с чл. 9, т. 2, във вр. с чл. 8, чл. 10 и чл. 102 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г., във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал служебното поведение на касатора като дисциплинарно нарушение по по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и пр. 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР "злоупотреба с власт или доверие", "използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което е предвидено наказание "уволнение" в производство по чл. 207 ЗМВР. Правилно е прието, че служебното положение на касатора ще затрудни разкриването на обективната истина тъй като при провеждане на дисциплинарното производство ще бъдат снемани сведения и обяснения от подчинените му служители. С оглед конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство, съдът правилно е приел, че служебното положение на Димитров би му позволило да окаже влияние върху лицата, които имат отношение към казуса, поради което е налице и втората предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да се сподели също изводът на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден - да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Ето защо, приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че материалите към справката за извършена проверка които съдържат предложение за образуване на дисциплинарно производство, се приобщават към дисциплинарното производство в съответствие с чл. 31, ал. 3 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), не означава, че дисциплинарно разследващият орган не може да изисква допълнителни сведения от служителите в участъка. В съответствие с чл. 207, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като в рамките на своите правомощия органът самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени - чл. 207, ал. 6 ЗМВР. Релевираните доводи в касационната жалба за нарушение на закона във връзка с обстоятелството, че образуване на дисциплинарно производство и отстраняване от длъжност се прави с две отделни заповеди, не намира опора в относимата нормативна уредба. В ЗМВР липсват разпоредби съдържащи твърдяното от касатора задължение, като в чл. 35 от Инструкцията изрично е предвидено, че при наличие на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 ЗМВР държавният служител се отстранява временно от длъжност със заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу него, изготвена по образец. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необсъждането от съда на ирелевантни за предмета на спора доводи на страните не е нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,