Определение № 57 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 16.06.2010г. на Д. П. Н. на влязлото в сила решение от 14.12.2000г. по гр.д.№305/2000г. на Провадийски РС. Молителката Д. П. Н. поддържа, че молбата за отмяна да бъде допусната за разглеждане по същество на основание чл.307, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение е уважен иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД. Молителката поддържа, че при разглеждане на делото не са взети предвид доказателства, които са нови и с който тя не е могъл да се снабди своевременно - основание за отмяна на решението по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна не е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Подаването на молбата в срок е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая правото на молителката да иска отмяна на влязлото в сила решение се е преклудирало още на 13.02.2002г./чл.232, ал.1 ГПК отм./, а молбата е подадена едва на 16.06.2010г., поради което същата на основание чл.307, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът