Решение № 82 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4136/2008 г.

Решение № 82 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4136/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 24.06.2008 г. по гр. д. № 2748/2008 г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 1.07.2004 г. по гр. д. № 4434/2004 г. на Софийски районен съд, е допуснал делба на апартамент между К, като е признал и личен дял на първата, в придобитото по време на брака жилище. Жалбоподателят И. Н. Ф. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и делбата да се допусне при равни дялове. Ответницата К. Г. М. поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. е допуснал касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по същество, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 1.07.2004 г. по гр. д. № 4434/2004 г. на Софийски районен съд, е допуснал делба на апартамент между К с дял 11783/17783 идеални части и И. Н., с дял 6000/17783 идеални части, като е признал и личен дял на първата, в придобитото по време на брака жилище. Съдът е приел, че бившата съпруга е оборила презумпцията за общност на придобития по време на брака апартамент с договор от 1.06.1989 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ. Съдът е изложил съображения, че бракът между страните е прекратен с решение по гр. д. № 4638/1997 г., а жилището е закупено през 1989 г., като 5789,68 лева са внесени по влог от бащата на съпругата и са дарени само на нея, а тя ги е изтеглила изцяло и вложила в покупката на апартамента, при което същата съставлява основание да й се признае частична трансформация на придобитото по време на брака имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (отм.). В мотивите на решението съдът е приел, че фактът, че в договорът са посочени като купувачи и двамата съпрузи, както и че жилището е закупено за нужди и на семейството и със добавени заемни а от ДСК, не обуславя извод за възникване на съпружеска имуществена общност по отношение на целия апартамент. За да уважи искът на ответницата по жалба с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) съдът е приел, че дарение на парични средства на единия съпруг е достатъчно основание да се приеме, че е оборена презумпцията на общност на придобитото уредена в разпоредбата на чл. 19 СК (отм.) Според другото становище, изразено в решения на Върховния касационен съд - решение от 5.06.2002 г. по гр. д. № 230/2002 г. и решение от 14.04.2000 г. по гр. д. № 771/1999 г. на ВКС се приема, че дарение на сумата от родителите му само на единия съпруг, за да закупи жилище, не е достатъчно като факт, за де се приеме за оборена презумпцията за съвместен принос на двамата в придобиването на имота. Когато страните са манифестирали по отношение на останалите, включително и по отношение на най-близките си роднини (родителите), отношения като съпрузи, което обстоятелство кореспондира и с факта за съвместното титулярство в договора за покупко-продажба, то не може да се изключи съвместния принос в придобиването. С оглед на изложените съображения ВКС намира за правилно второто становище. Ето защо настоящата инстанция намира, че въззивното решение е постановено при неточно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК. Установено е от доказателствата по делото, че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните, с договор от 1.07.1989 г. от Софийски народен съвет, за сумата 17 783 лева, от които 5783 лева заплатени в брой и 12 000 лева са заплатени със заем от ДСК. Въззивният съд при преценка на доказателства по делото е достигнал до неправилния извод, че в конкретния случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК е оборена от жалбоподателката досежно платената в брой сума. В случая с оглед на обстоятелството, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи не може да се приеме за установено, че придобитите по време на брака между страните 5783/17 783 идеални части от апартамент, са индивидуална собственост на жената. Същата дори и да е подпомогната със средства от своя баща при закупуването на жилището, то това е станало за нужди на семейството, а не лично на нея, тъй като в договора като страна при покупката е вписан и съпруга й, т. е. тя е приела че и той има принос в придобиването . Като е уважил предявения от ответницата по жалба иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) съдът в нарушение на закона, като правилно е допуснал делба на процесното жилище, е определил по-голям дял на жената. С оглед на факта, че жилището е придобито в режим на семейна имуществена общност, то с оглед разпоредбата на чл. 27 СК (отм.) при прекратяване на същата дяловете на съпрузите следва да са равни. Предявеният от ответницата по жалба иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) следва да бъде отхвърлен, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместния принос, който е бил налице именно при придобиване на веща. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено решението в частта му, с която като е допусната делба на процесния апартамент, са определени дялове за К. М. 1783/17783 идеални части и за И. Н. дял от 6000/17783 идеални части. Изводът за придобиване на процесния апартамент в имуществена общност между бившите вече съпрузи обуславя необходимостта делбата на същия да бъде извършена при равни за двамата дялове. Водим от горното състав на четвърто г. о. на Върховния касационен съд