Определение № 481 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение14.12.2017 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение №.313/15.09.17 по г.д.№.105/17 на Шуменски окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.313/15.09.17 по г.д.№.105/17 на Шуменски окръжен съд молбата на [фирма] за изменение на постановеното по делото решение №.111/23.06.17 в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение като неоснователна. Прието е, че молителят не е бил страна във въззивното производство, поради което и не му се дължат разноски за него – не са налице хипотези на чл.78 ал.3 ГПК или чл.78 ал.4 ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] с искане за отмяна на горното определение като неправилно. Ответната страна Т. Т. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Разноски, направени във въззивно производство, могат да претендират само страните, които са участвали в него. Предметът на въззивното производство, в това число кръга на участниците в него, се предопределя от жалбата, с която е сезиран въззивният съд. В случая, след няколкократно оставяне без движение на въззивната жалба на ищеца, нередовността й е отстранена и е прието, че се атакува първоинстанцион ното решение единствено в частта му по исковете, предявени срещу ответника [фирма]. Поради това и именно този ответник е надлежна страна във въззивното производство и, с оглед изхода му, евентуално би могъл да иска присъждане на разноски за същото. [фирма] не е участвало като страна във въззивното производство – и следователно не би могло да претендира направени в него разноски. Доколкото дружеството е взело становище по въззивната жалба на ищеца на фаза преди да бъде отстранена нередовността й и да бъде уточнена частта от първоинстанционното решение, която се атакува – то се касае за действия в рамките на уточняване обхвата на жалбата и частта от първоинстанционното решение, която се атакува, респективно която, поради необжалването му, ще влезе в сила. В случая след поправянето на жалбата недостатъкът й е бил отстранен, тя се счита за редовна от момента на подаването й, и по отношение на [фирма] първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му. При тези обстоятелства то не е било надлежна страна във въззивното производство и не би могло да претендира разноски за него. Не е налице хипотеза на чл.78 ал.3 ГПК или на чл.78 ал.4 ГПК и правилно и законосъобразно молбата му по чл.248 ГПК е била оставена без уважение. С оглед всичко изложено по-горе, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,