Определение № 3464 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №2449/06.02.2025 г., подадена от С. Й. Д.-К., действаща като ЕТ „Д-р С. Д.-К.“ срещу определение № 4928 от 31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3924/2024 г. на ВКС, с което са оставени без разглеждане молби /озаглавени касационни жалби/ с вх. № 89942/18.03.24г. и с вх.№94362/21.03.2024 г., подадени от С. Й. Д.-К., действаща като ЕТ за отмяна по чл. 303 ГПК на влязло в сила решение № 17930/02.11.23 г., постановено по гр.д. № 32263/23 г. на СРС, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да предаде фактическата власт върху вещта, обект на прекратен договор за наем. В частната жалба по съображения, че съдът неправилно е оставил без разглеждане молбата за отмяна, неотчитайки наличието на основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, жалбоподателката иска отмяна на обжалваното определение. Излага доводи по същество на правния спор. Насрещната страна по частната жалба „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания проф. д-р М. М.“ Е., [населено място] не е подала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по молби с вх. № 89442/18.03.2024 г. и вх. № 94362/21.03.2024 г. на С. Й. Д.-К. за отмяна на влязло в сила решение на решение № 17930/02.11.23 г., постановено по гр.д. № 32263/23 г. на СРС. Съставът на ВКС, който се е произнесъл по молбата за отмяна, е преценил, че същата е недопустима, като е приел, че така изложените твърдения и доводи в молбата, в които само се сочи наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, не са относими към съответните основания. Приел е, че посочените от молителката нови доказателства, поради които иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, са самото съдебно решение и съобщението за връчването му, които не могат да съставляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба. Посочил е, че останалите изложени доводи от молителката са във връзка с допуснати според нея процесуални нарушения от страна на съда, които не могат да бъдат свързани с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, и са такива по съществото на спора. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е посочил, че е допустима единствено молбата за отмяна на влязло в сила решение, основано на неистински документ, когато неистинността се дължи на престъпление и това е установено по надлежен съдебен ред, а той е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В тази връзка е констатирил, че няма позоваване на нито един от посочените актове, а единствено е представен анализ на самата молителка на писмените доказателства по делото и несъгласието й с изводите на съда, поради което съставът на ВКС е приел, че и това основание не е осъществено. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката бланкетно се позовава и цитира разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно разясненията в ТР от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2017год на ОСГТК на ВКС, т. 10 молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима и се оставя без разглеждане. Изрично в цитираното ТР е посочено, че молителят следва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които са изчерпателни, като молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. По настоящото дело молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се посочи, че по смисъла на цитираната разпоредба под нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства следва да се разбират новооткрити, а не нововъзникнали, съответно новосъздадени факти и документи за тях. Предвидената правна защита е за онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В случая посочените от молителката първоинстанционно съдебно решение и съобщението за връчването му не съставляват ново писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба, поради което не е осъществено позоваването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и другото посочено от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба отмяна може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката не се позовава и не представя някой от посочените актове, а само представя свой собствен анализ на доказателствата по делото, доколкото не е съгласна с изводите на съда. С оглед на изложеното обжалваното определение на състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение като недопустима и при съобразяване на т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е правилно, и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,