Определение № 229 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е Определение № 79 от 10.03.2020г., постановено по гр.д. № 3003/2019 г. по описа на Върховния касационен съд III – г.о., с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 1362/12.02.2020г. по чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на Определение № 74/05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 4672/2019 г. на Върховния касационен съд III – г.о. в частта му касаеща разноските. Частният жалбоподател „Общинска банка“ АД, поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени сторените разноски. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна е представила писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователсност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Обжалвано е било решение от 01.04.2019 г. по в.гр.д.№ 537/2019г. на Окръжен съд – Добрич, по заявените искове с правно основание чл. 576, чл. 582 и чл. 579, ал.в ГПК и 537, ал.2 ГПК. С определение № 79/31.01.2020г., по гр.д.№3003/2019г., Върховният касационен съд е прекратил производството по исковете с правно основание чл. 576 във вр. с чл.582 и чл. 579, ал.2 ГПК и по чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл.88 и чл.90, ал.1 ЗКИР, предявени от Б. Ю. Х. против „Общинска банка”АД [населено място] поради заявен от ищеца пълен отказ от тях, С молба вх.№ 1720 от 20.02.2020 г. ответникът - „Общинска банка“ АД, [населено място], на основание чл. 248, ал.1 ГПК, е поискал от състава ВКС да допълни определението си, с което е прекратил производството и осъди касатора да заплати сторените разноски. С Определение № 79/10.03.2020 г. по гр.д. № 3003/2019 г. съставът на III – г.о. е оставил без уважение депозираната молба по чл. 248, ал.1 ГПК. Съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел, че при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноските, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, но когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Прието е, че в тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Изложени са съображения за това, че в случая няма спор, че ответникът е станал причина за завеждане на иска, а причината, поради която ищецът е направил отказ от иска, е предприетото от ответника по делото действие по заличаване на процесната ипотека. Това обстоятелство, с настъпването на което е отпаднал правният интерес на ищеца от предявените искове, както и обстоятелството, че ищецът веднага е заявил отказа от исковете, води съда до извод, че причина за предявяването на исковете, а впоследствие и за отказа от тях, е станал със своето поведение именно ответникът по делото и на това основание отговорността за разноските следва да се понесе именно от него, поради което не му се следват разноски по делото. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК е прието, че на ответника се дължат сторените в съдебното производство разноски и когато делото бъде прекратено, но не и когато последният е дал повод за завеждането на иска. От данните по делото е видно, че с поведението си ответната „Общинска банка“ АД несъмнено е дала на ищцовата страна повод да предяви иска, като едва с действията си по време на процеса /заличаване на ипотеката/ е принудила същият да се откаже от иска поради липса на правен интерес от търсената със същия защита. Ето защо с обжалваното определение правилно е прието, че направените по делото разноски следва да бъдат понесени от страната, чието поведение е довело до започването на исковото производство, респективно, чието поведение е довело до отказ от иска от страна на ищеца, поради което същота следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,