Определение № 57 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 514/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. М. Х. и М. Г. Х., двете от[населено място], срещу определение от 06.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1850 /2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателките частна жалба вх. № 16667/05.07.2010 г. срещу разпореждане от 22.06.2010 г., постановено по гр. д. № 2603/07 г. от В. районен съд, с което е оставена без движение подадената от същите лица въззивна жалба срещу първоинстанционното решение като нередовна поради това, че не е внесена държавна такса. С разпореждането съдът е определил размера на таксата и срокът, в който следва да се внесе. Развит е довод за необоснованост на извода, за недопустимост на частната жалба, с аргумент че с него, се възлага материална тежест на жалбоподателите в по-голям размер от дължимия, тъй като държавната такса е определена на база пазарната цена на имота, а не въз основа на данъчната оценка. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изводът за недопустимост на частната жалба е мотивиран с това, че определението, с което въззивната жалба е оставена без движение до отстраняване на нередовноста й, обусловена от това че не е внесена държавна такса, в определения от съда размер, не е от категорията на актовете, които слагат край на съдебното производство, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Изводът е законосъобразен. На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това изрично е постановено в закона. Разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба до отстраняване нередовностите й само временно препятства развитието на производствот. Правилно въззивният съд е констатирал недопустимостта на обжалването на това разпореждане, а от тук и на подадената частна жалба и е разпоредил връщането й. При постановяване на определението е приложен правилно процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.