Решение № 8052 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2009 г.

ВАСVII отделение17.06.2009 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Николай Ангелов Русков от гр. София срещу решение 236/19.11.2008 г. по преписка № 29/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 8052 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Оплакванията на жалбоподателя са, че комисията не е обсъдила показанията на свидетеля Иванчева и дадения му протокол-план за работа, не е взела предвид, че не му е връчена длъжностна характеристика след влизане в сила на съдебното решение за възстановяването му на работа. Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Процесуалният представител на заинтересованите лица изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 68 ал. 1 ЗЗДискр. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че с решение по гр. д. № 15621/2006 г. на СРС, влязло в сила на 4.10.2007 г. е било отменено уволнението на жалбоподателя по Заповед № 21/05.07.2006 г. на управителя на "Кауфланд България ЕООД ЕНД И Ко" КД и е възстановен на заеманата от него длъжност "служител" в дружеството. Жалбоподателят се е явил на работа в посочения от закона срок и е заел длъжността, на която е възстановен със съдебното решение. На 11.12.2007 г. подал молба за ползване на платен годишен отпуск, считано от тази дата до 10.01.2008 г., като със същата молба е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение. С нова молба от 17.12.2007 г. подадена до администрацията на"Кауфланд България ЕООД енд и Ко" КД, Русков заявил, че е поискал прекратяване на трудовото правоотношение под натиск и на основание чл. 326 КТ оттеглил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като поискал след изтичане на платения му отпуск да продължи да работи по същото. С писмо от 18.12.2007 г. прокуристът уведомил жалбоподателя, че е получил предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и в законовия 7-дневен срок му отговорил, че е съгласен с предложението, като няма данни за съобщаване на отговора на жалбоподателя. Със Заповед № 131/18.12.2007 г. на прокуриста е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя, считано от 11.01.2008 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ. Неоснователни са оплакванията, които жалбоподателят е направил пред комисията, че след явяването му на работа не бил нанесен съответния трудов стаж в трудовата книжка, трудовият му договор не се считал за постоянно сключен от 06.07.2006 г. до 16.10.2007 г., след възстановяването му не била договорена работна заплата. Жалбоподателят е бил възстановен в срок на работното си място, след прекратяване на трудовото правоотношение трудовата му книжка е била надлежно оформена, което е установено при проверката на Дирекция "ОИТ" София, КЗД е установила, че трудовото възнаграждение е изплащано. Не са доказани оплакванията на жалбоподателя, че бил принуден да напусне работа, макар, че искал да оттегли предизвестието си за прекратяване на трудовото правоотношение. Правилно е приела комисията, че преценката за законосъобразното прилагане на КТ при прекратяване на трудовия договор не е от нейната компетентност. Разпитаните от комисията свидетели не установяват обстоятелства от които да се направи извод за неравностойно третиране на жалбоподателя в сравнение с другите служители. Свидетелката Иванчева, адвокат на жалбоподателя в съдебното производство по трудовия спор, заявява, че след възстановяването на жалбоподателя на работа, при среща с прокуриста на дружеството е установила, че на жалбоподателя не му е връчена длъжностна характеристика, а план за работа, в който не са посочени задължения на служител, а на чистач и че началникът "Човешки ресурси" го е заплашил. При разследване от КЗД на трудовите задължения възлагани на жалбоподателя във връзка с които е твърдял, че по отношение на него е упражняван тормоз, е установено че става въпрос за трудови задължения на всички служители, касаещи работа по промяна на табелки с цени, почистване на отдела, преместване на стоки и колички от едно място на друго на територията на хипермаркета, подреждане и почистване на магазина, поливане на цветя. Невръчването на нова длъжностна характеристика на жалбоподателя след възстановяването му на работа не е обстоятелство свързано с неравностойно третиране, установено е, че при първоначалното сключване на трудовия договор му е връчена длъжностна характеристика. Не се доказва извършвано съзнателно нежелано поведение спрямо жалбоподателя при упражняване на правото на труд, което да цели или да предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда за него. Правилни са изводите на комисията, че не се установява жалбоподателят да е бил третиран на работното си място по- неблагоприятно от останалите служители или да е бил поставен в по- неблагоприятно положение в сравнение с тях въз основа на някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. По отношение на Русков е имало същите изисквания както по отношение на останалите служители в сектора и след възстановяването му на работа е изплащано договореното трудово възнаграждение. Не са установени обстоятелства във връзка с твърденията на жалбоподателя за осъществен психически и физически тормоз и за настройване на колеги срещу него от страна на ръководството. Жалбоподателят не е сигнализирал работодателя си да е подложен на тормоз на работното място, съгласно изискванията на чл. 17 от ЗЗДискр. Воден от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1