Определение № 3363 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 320/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. Б., като пълномощник на ищеца К. Н. А., с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за представителство пред касационната инстанция. Насрещната страна по молбата – ответникът „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез адв. А.М., възразява срещу искането, което счита неиндивидуализирано, поради което и неоснователно. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК), а по основателността му съобрази следното: С постановеното по делото определение № 1791/03.04.2026г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№ 337/25г. по описа на Окръжен съд Габрово по касационната жалба на ответника. Ищецът е поискал своевременно /с отговора по чл. 287, ал.1 ГПК/ присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за представителство от страна на адв. Б. пред касационната инстанция. Представено е копие от договор за правна помощ и съдействие, чиито оригинал адв. Б. е представил по делото с молба вх.№ 12443/12.06.2026. По въпроса за предпоставките и фактическия състав на чл. 38, ал.2 ЗА съществува съдебна практика / определение № 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК, определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о., ТК и др./, според която съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Постигнатото съгласие следва да е по отношение безплатното предоставяне на адвокатската защита и по отношение на конкретното основание по 38, ал.1 ЗА, на което се предоставя. В случая, видно от оригинала на договора за правна защита и съдействие, ищецът А. и адв. Б. са постигнали съгласие, че последният ще осъществя правна помощ под формата на процесуално представителство пред касационната инстанция безплатно. Не е посочено обаче / нито е видно от данните по касационното производство / на кое от трите основания по чл. 38, ал.1 ЗА се осъществява безплатната правна помощ. Липсата на договореност между представляван и представляващ за конкретна хипотеза по чл. 38, ал.1 ЗА на осъществяване на безплатна правна помощ изключва възможността основанието за предоставянето й да бъде проверено и поради това - и тази да бъде присъдено възнаграждение за осъществяването й. Възраженията на ответника в този смисъл са основателни. Воден от изложеното, съдът