Определение № 6606 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. Р., от гр. Севлиево, чрез процесуалния й представител адвокат П. Киров, срещу определение № 358/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1/2025 г. по описа на Административен съд-Габрово, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 314, взето по протокол № 16/17.12.2024 г. от проведено заседание на Общински съвет /ОбС/-Севлиево, и образуваното по нея производството е прекратено. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, ведно с присъждането на разноски. Ответникът ОбС-Севлиево, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Шопов, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне в сила на оспореното определение, както и за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. М. Р., от гр. Севлиево, срещу решение № 314, взето по протокол № 16 от проведено на 17.12.2024 г., заседание на ОбС-Севлиево, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 15, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 8, ал. 9 и чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, както и чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 28 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета с решение № 82/24.04.2020 г. /Наредбата/, по т. 1 е дадено съгласие за изработване и процедиране на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за обединяване на УПИ VІІ и УПИ VІІІ в нов УПИ ІХ с отреждане "за жилищни нужди" от кв. 142 по регулационния план на гр. Севлиево; по т. 2 - е допълнена Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2024 г. и е дадено съгласие да се прехвърли без търг или конкурс собствеността на площ от 2 685кв.м, представляваща поземлен имот с идентификатор 65927.501.5402 по кадастралната карта на гр. Севлиево, с начин на трайно ползване "ниско застрояване /до 10м/" съгласно Акт за частна общинска собственост № 7571/09.06.2022 г., на "ММ74 Строй" ЕООД, като описаната площ премине в обхвата на УПИ ІХ, в изпълнение на предвижданията на приложения към решението, проект за частично изменение на ПУП; по т. 3 - е решено прехвърлянето на собствеността по т. 2 да се извърши по реда на чл. 15, ал. 5 ЗУТ, чрез предварителен договор, целящ обединяване на УПИ VІІ и УПИ VІІІ в кв. 142 по плана на гр. Севлиево; по т. 4 - е взето решение окончателният договор за прехвърляне на собствеността на описания по т. 3 от решението, имот да бъде сключен след влизане в сила на заповедта за изменението на ПУП; по т. 5 и т. 6 - съответно е одобрена пазарна оценка на описаната в т. 2 от решението, площ, изготвена от независим оценител в размер на 197 400лв и е определено пазарната цена на имота да бъде в този размер; и накрая, по т. 7 е упълномощен кмета на община Севлиево да сключи предварителен и окончателен договор без търг или конкурс с "ММ74 Строй" ЕООД, съгласно одобрената с решението, пазарна цена на имота. С атакуваното определение жалбата срещу решението на ОбС-Севлиево е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, а образуваното по нея производство е прекратено. За да постанови посочения правен резултат административният съд приема, че в частта му по т. 1, в която е дадено съгласие за изработване и процедиране на ПУП, оспореното решение на ОбС-Севлиево притежава характеристиките на акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 214 ЗУТ, следователно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Във втората му част, съответно от т. 2 до т. 7, съдът приема, че решението на ОбС-Севлиево не е акт на държавно управление, а такъв по упражняване на правомощието на собственика на процесния общински имот, уреждащ отношения между равнопоставени субекти, предвид което и в тази част решението на общинския съвет не подлежи на обжалване по реда на АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, обусловили извода му за наличие в случая на основанието за недопустимост на жалбата, предвидено в чл. 159, т. 1 АПК, че оспореното решение на ОбС-Севлиево в първата му част има характера на акт по чл. 21, ал. 5 АПК, а във втората - на акт между равнопоставени правни субекти, изключващ съдебния му контрол за законосъобразност. Решението на колективния орган на местното самоуправление за даване на съгласие за процедиране на частично изменение на действащ ПУП, с цел обединяване на два съседни урегулирани поземлени имота в един такъв имот, както и за определяне на реда, по който да се осъществи разпореждането с общинския имот, който при условията на чл. 15 ЗУТ да бъде обединен със собствения на "ММ74 Строй" ЕООД, съседен на него имот, а оттам съответно и за определяне на пазарната му цена и на конкретните правомощия на кмета на общината в тази връзка, представлява акт по управление и разпореждане с общинско имущество, приет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗУТ, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на основание чл. 8, ал. 11 ЗОбС и чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, включително във връзка с тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия. Това решение на общинския съвет не е част от процедурата по процедиране на ПУП при условията на чл. 15, ал. 5 ЗУТ, в която компетентен орган по аргумент от чл. 135 ЗУТ, е кметът на съответната община, и още по-малко е акт между равнопоставени правни субекти. Предвид изложеното, в това число и съобразно чл. 24, ал. 1, т. 6 Наредбата, сочещ, че разпореждането с недвижими имоти - частна общинска собственост се осъществява чрез сделки по чл. 15 ЗУТ, в противовес на изтъкнатите в атакувания съдебен акт мотиви, касационният съдебен състав приема, че процесното решение на ОбС-Севлиево подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност, а оттам и че в случая не се установява основанието по чл. 159, т. 1 АПК, обуславящо само по себе си недопустимостта на подадената срещу него жалба. Но независимо от изложеното, обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено, е правилно като краен резултат, при наличие на основанието по чл. 159, т. 4 АПК. За разлика от областния управител, който по аргумент от чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е винаги активно процесуално легитимиран да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинските съвети, физическите и юридическите лица имат право да оспорят приетите от общинския съвет решения само и единствено, когато по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 147 АПК. Съгласно тази разпоредба право да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Никоя от тези предпоставки в случая не е налице, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващата не може да се обоснове и с наведените в частната й жалба, идентични на посочените в жалбата й до първоинстанционния съд, доводи, че като живееща в община Севлиево тя има интерес тази община да получава възможно най-големи приходи от продажбата на общински имущества чрез търг или конкурс. Правният интерес предполага отмяната на обжалвания акт сама по себе си да може да породи правни последици за оспорващата, тоест че жалбата може по този начин, чрез резултата си, да донесе полза на страната, която я е подала. В процесната хипотеза, такъв интерес не е налице за частната жалбоподателка, защото оспорването на решението на общинския съвет, независимо от неговия резултат, не би могло да има каквито и да било правни последици в правната й сфера. Предвид конкретно наведените в частната жалба неоснователни доводи, следва за изчерпателност да се посочи, че в рамките на производството по частично изменение на ПУП при условията и по реда на чл. 15, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗУТ частната жалбоподателка не се явява "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, в актуалната му редакция /обн. ДВ, бр. 16/2021 г./, тъй като е собственик на съседен имот на обхванатите от предстоящото изменение на ПУП чрез обединяването им имоти, а съобразно цитираните разпоредби от ЗУТ, заинтересовани лица са само собствениците на съседни имоти, когато с ПУП се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана, какъвто категорично не е разглежданият случай. Освен това, редно е за пълнота да се отбележи и това, че принципно, по аргумент от чл. 15, ал. 6, във връзка с ал. 5 ЗУТ, актът на кмета на общината за одобряване на ПУП, с който се променят границите между УПИ по реда на ал. 3 от тази разпоредба, влиза в сила с издаването му и следователно не подлежи на обжалване. По тези съображения, като не е пристъпил към разглеждане на жалбата и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на направената с настоящото определение съществена корекция в мотивите. При този изход от делото, претенцията на частната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователна, а искането на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, макар и своевременно предявено, при липсата на представени по делото списък и доказателства за размера и реалното им заплащане, като недоказано, също следва да бъде оставено без уважение. Предвид това съдът не присъжда разноски с настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,