Определение № 3660 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. срещу разпореждане № 10015 от 27.05.2024 г. по в. гр. дело № 5473/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 29728 от 29.12.2023 г. срещу разпореждане от 09.11.2023 г., с което е върната друга негова частна жалба. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт. Като нередовна същата е оставена без движение с разпореждане № 136 от 06.08.2024 г., като на жалбоподателя Н. е даден едноседмичен срок за представяне на подписана частна жалба от него или от процесуален представител, за който да бъде представено пълномощно за процесуално представителство по същата, както и за представяне на доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.. С горепосоченото разпореждане на жалбоподателя Н. е указано, че при неизпълнение в срок, частната жалба ще бъде върната като нередовна. Разпореждането е връчено на Н. на 14.12.2024 г. чрез адв. М., посочена като негов представител и която е негова майка (служебно известен факт на съда), поради което от този момент е започнал да тече даденият срок за отстраняване на констатираните нередовности на частната жалба. Ведно с даденото продължение от два месеца, за което не е необходимо връчване на съобщение на жалбоподателя съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, срокът е изтекъл на 23.02.2025 г.. До тогава и до настоящия момент нередовностите на частната жалба не са отстранени, поради което тя е останала нередовна и като такава подлежи на връщане на основание чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. По отношение на искането на жалбоподателя Н. Н. с правно основание чл. 95 ГПК, съдържащо се в писмено заявление с вх. № 22293 от 20.12.2024 г., за предоставяне на правна помощ в настоящото частно касационно производство, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точна на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Това е така в конкретния случай, тъй като от една страна, жалбоподателят Н. е правоспособен дипломиран юрист, каквато е и майка му – адв. М., сочена за негов процесуален представител, за които се предполага, че разполагат с правни знания да изпълнят дадените конкретни указания на съда по отстраняване на констатираните нередовности на частната жалба. Въпреки предоставената му възможност Н. не е изложил конкретни обстоятелства и не е представил доказателства за нуждата от исканата правна помощ при положение, че самият той е юрист, какъвто е и соченият от него представител. От друга страна, по настоящото дело, се наблюдава процесуално поведение от страна на Н. и неговата майка – адв. М., което съставлява унифициран модел, прилаган и по други техни дела, което може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права, каквато съставлява в случая отправеното искане по чл. 95 ГПК. По гореизложените съображения не са налице законовите предпоставки за предоставяне на исканата правна помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение