Определение № 284 от 08.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 783/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 вр. ал. 1 т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №5223 от 16.12.2013г. по в.т. д № 1170/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на адвокат С., в качеството на процесуален представител на [фирма] за възстановяване на срока за изменение на решение №817/30.09.2013г. по в.т.д. №1170/2013г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен. Ответникът по жалбата [фирма] моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Варненски окръжен съд е отхвърлил молбата за възстановяване на срока за изменение на решение №817/30.09.2013г. по в.т.д. №1170/2013г. в частта за разноските, като е приел, че не е доказано пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да отстрани. Според окръжния съд ползваният от адвокат С. отпуск през част от срока, не е лишил страната обективно от възможността да подаде молба по чл.248 от ГПК. Обжалваното определение е правилно. На първо място ползваният от пълномощника на страната годишен отпуск не може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, което не може да се преодолее, доколкото това обстоятелство е настъпило по решение на самия пълномощник, тоест то е предвидено и дори планирано. Наред с това следва да се отбележи, че това обстоятелство не засяга целия период на пропуснатия срок, а само една част от него. Срокът за депозиране на молба за изменение на решението в частта за разноските е започнал да тече, считано от 30.09.2013 г. и е изтекъл на 30.10.2013г. Пълномощникът на молителя адвокат С. е ползвал отпуск през периода от 23.10.2013г. до 01.11.2013г., следователно твърдените особени непредвидени обстоятелства касаят само този 6-дневен период. Те нямат отношение към предхождащите 24 дни от срока. Ако би се възприела тезата на частния жалбоподател, всяка обективна невъзможност да се депозира молба през който и да било кратък период от едномесечния срок по чл.248 от ГПК би довела до прилагането на чл.64 и сл. от ГПК. Поради това настоящият състав на ВКС споделя извода на въззивния съд, че не са налице особени, непредвидени обстоятелства за пропускане на определения от закона срок, поради което молбата по чл. 64 от ГПК правилно е отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение