Определение № 4908 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2025 г.

Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 14937 от 26.08.2024 год. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, подадена от М. Й. П., чрез адв. Ф. Г. /надлежно упълномощен/, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 748 от 22.06.2023 год., постановено по гр. дело № 589/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последното е признато за установено по предявения от С. Д. К. иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, че извършилият припознаване Т. К. К. не е биологичен баща на детето В. Т. К., родено на 21.06.2017 год., респективно, че детето произхожда от С. Д. К. и той е негов биологичен баща; постановено е да се впише промяна в акта за раждане на имената на детето, като същото следва да носи имената В. С. К.; упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката М. Й. П., при която то следва да живее, като е определен режим на лични отношения между бащата С. Д. К. и малолетното дете и С. Д. К. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 год., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. В молбата за отмяна се твърди, че молителката не е била надлежно призована в производството, съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК. Не била уведомена за нито едно съдебно заседание, включително и за крайния съдебен акт. Липсвали доказателства за редовно връчване на призовките и съдебните книжа. По този начин молителката била лишена от правото да участва в процеса, да направи възражения и да ангажира доказателства. Узнала за постановеното по делото решение в края на м. август 2024 год., след справка по делото, извършена от упълномощения от нея адвокат – 25.08.2024 год. Молбата за отмяна била подадена на 26.08.2024 год., т.е. тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК бил спазен. Ответната страна по молбата С. Д. К. е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, в който сочи, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, има за предмет решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Молителката е изложила твърдения, според които срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен и които към настоящия момент не се опровергават от други доказателства. Внесена е и дължимата държавна такса за производството. Като процесуално допустима, молбата следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. Предвид изложените съображения, съдът