Определение № 272 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2017 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по подадена от Н. М. Н., чрез адв. Н. Х. М., частна жалба против определение № 429 от 06. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 6228/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е потвърдено определение № 7382 от 25. 03. 2016 г. по ч. гр. д. № 1654/2016 г. на Софийски градски съд, IV А с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от Н. М. Н. частна жалба срещу протоколно определение от 13. 10. 2015 г. по гр. д. № 45072/2014 г. на Софийски районен съд, 127 с-в, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 228 ГПК за конституиране като ответник по делото на Ж. Р. Ж.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. До изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 07. 07. 2015 г. (ДВ, бр. 50/15 г.), функционално компетентен по частни жалби срещу определения на окръжен съд по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път във въззивно производство, бе Върховният касационен съд, който се произнасяше с окончателен съдебен акт. След изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 07. 07. 2015 г. (ДВ, бр. 50/15 г.), като функционално компетентен съд по посочените частни жалби бе определен апелативният съд, чийто акт също е окончателен. Тоест, определението, с което апелативният съд се е произнесъл по същество по частна жалба срещу преграждащо определение на окръжен съд, постановено за пръв път във въззивно производство, какъвто е и настоящият случай (с обжалваното определение на апелативен съд е оставена без уважение частна жалба срещу определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционно определение на районен съд), не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. След тълкуване на настоящата редакция на разпоредбите на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК се налага изводът, че на обжалване пред ВКС подлежат следните две категории определения с преграждащ характер, постановени от апелативен съд: определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, постановени за пръв път от апелативен съд – те подлежат на обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК, както и определения на апелативен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи първоинстанционни определения (постановени в първоинстанционно производство) на окръжен съд по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – те подлежат на обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК. Като подадена срещу определение на апелативен съд, неподлежащо на инстанционен контрол от ВКС, частната жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение