Решение № 4944 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2018 г.
ВАСI отделение03.04.2019 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1998/09.10.2018 г. по административно дело № 1369 по описа за 2018 г. на Административен съд- Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16000917003149-091-001/03.01.2018 г., издаден от органите по приходите от Териториална дирекция - гр. Пловдив от Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 157/23.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив, при Централно управление на НАП, както следва:
- за установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. над 276, 40 лв. до пълния размер на задължението от 6 082, 67 лв., както и за определените лихви над 103, 30 лв. до пълния им размер от 2 273, 35 лв.;
- за определени вноски за ДОО по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 476, 81 лв. до пълния размер на задължението от 3 025, 20 лв., както и за определените лихви над 185, 65 лв. до пълния им размер от 1 177, 89 лв.;
- за определени вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 186, 25 лв. до пълния размер на задължението от 1 182 лв., както и за определените лихви над 72, 52 лв. до пълния им размер от 460, 21 лв.;
- за определени вноски за ЗО по ЗЗО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 298, 01 лв. до пълния размер на задължението от 1 891, 20 лв., както и за определените лихви над 116, 04 лв. до пълния им размер от 736, 38 лв.,
ОТМЕНЯ и в частта, с която Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив е осъдена да заплати на М. К. разноски в размер на 1 737, 88 лв.
ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4944 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1998/09.10.2018 г. по административно дело № 1369 по описа за 2018 г. на Административен съд- Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16000917003149-091-001/03.01.2018 г., издаден от органите по приходите от Териториална дирекция - гр. Пловдив от Националната агенция за приходите (ТД НАП), потвърден с Решение № 157/23.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД"ОДОП"), гр. Пловдив, при Централно управление на НАП, както следва:
- за установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. над 276, 40 лв. до пълния размер на задължението от 6 082, 67 лв., както и за определените лихви над 103, 30 лв. до пълния им размер от 2 273, 35 лв.;
- за определени вноски за ДОО по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 476, 81 лв. до пълния размер на задължението от 3 025, 20 лв., както и за определените лихви над 185, 65 лв. до пълния им размер от 1 177, 89 лв.;
- за определени вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 186, 25 лв. до пълния размер на задължението от 1 182 лв., както и за определените лихви над 72, 52 лв. до пълния им размер от 460, 21 лв.;
- за определени вноски за ЗО по ЗЗО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице над 298, 01 лв. до пълния размер на задължението от 1 891, 20 лв., както и за определените лихви над 116, 04 лв. до пълния им размер от 736, 38 лв.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна М. К. от [населено място], чрез упълномощен адв. Пишмишева оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция по представен списък.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на М. К., при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК е установен данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013 г. в размер от 6 082, 67 лв. и са начислени лихви в размер 2 273, 35 лв.; установен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер от 18 лв. и лихви - 4, 90 лв.; определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 3 025, 20 лв. и лихви - 1 177, 89 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1 182 лв. и лихви - 460, 21 лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2013 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1 891, 20 лв. и лихви - 736, 38 лв.
В хода на ревизията, за начално салдо към 01.01.2013 г. е приета сумата от общо 6 550, 64 лв., от които 6 000 лв. - декларирани налични средства (спестявания), в това число и полученото обезщетение от ЗК "Уника" АД и 550, 64 лв. по банкова сметка. Прието е за установено, че общият размер на приходите (постъпления) за годината е сумата от 2 982, 23 лв., от които 1 381, 20 лв. доходи от трудови правоотношения и 1 601, 03 лв. - други облагаеми доходи - лихви по банков влог в "КТБ" АД. Общият размер на разходите през годината е сумата от 17 621, 10 лв., от които 1 086, 87 лв. комунални разходи по фактури от доставчици; 13 600 лв. - разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество; 2 318, 08 лв. платени суми по задължения към трети лица- заеми, лизинг и др.; 616, 15 лв. разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски и др. публични задължения. Прието е за установено наличието на парични средства в края на данъчния период в общ размер от 58 836, 84 лв., от които 18 200 лв. - декларирани от жалбоподателя като налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. и общо 40 636, 84 лв. налични парични средства в банкови сметки.
Резултатите са отразени в табличен вид в РД и е установено превишение на разходите над приходите за 2013 г. в общ размер от 66 925, 07 лв.
Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер от 6 082, 67 лв. и са начислени лихви в размер 2 273, 35 лв. върху определената данъчна основа.
По реда на чл. 124а ДОПК са определени вноски за ЗОВ в общ размер от 6 098, 40 лв., от които 3 025, 20 лв. за ДОО, 1 182 лв. за ДЗПО-УПФ и 1 891, 20 лв. за ЗО. Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер от 60 826, 67 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (66 925, 07 лв.) и допълнително определените вноски за ЗОВ от общо 6 098, 40 лв.
При ревизията извършена по реда на чл. 122 ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства, като в тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА.
За да отмени частично РА съдът е приел за доказани твърденията за получени заемни средства от лица, разпитани като свидетели и дарения от родителите на дата преди 24.05.2010 г., по свидетелските показания на същите свидетели, като част от тези суми съдът е приел като налични и ги е включил в приходната част на паричния поток за 2013 г. Приетото от съда за доказано със свидетелски показания твърдение за получени суми, предоставени в заем, както и приетите суми като дарение, е неправилно. Неправилно е приета за доказана като налична сума за период 2013 г. в размер на 50 000 лв. като дарение от родителите на ревизираното лице, като изводите на съда са необосновани и в противоречие с данните по делото, като съдът не е съобразил, че за част от средствата, които са направени като дарение и внесени с банкови преводи от родителите на сина им, са признати от ревизиращите органи за период 2014 г. в размер на 30 000 лв., за което установеният данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е в размер на 18 лв. и лихви - 4, 90 лв., като решението в тази отхвърлителна част не е обжалвано от ревизираното лице и е влязло в сила.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Според цитираната разпоредба чрез дарението едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя трябва да настъпят веднага, т. е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Съгласно ал. 2 на чл. 225 ЗЗД договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. Втората предвидена от закона форма за действителност на дарението е чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, в случая се установява единствено със свидетелски показания, които съдът е приел като годно доказателствено средство за предаване/приемане на сумата от родителите към сина им.
Неправилно е направена корекцията на паричния поток за 2013 година и съответно е коригирана облагаемата данъчна основа като са включени и суми от дарение от родителите близо до 50 000 лв.
Неправилното определяне на облагаемата данъчна основа за периода, освен че е довела до неправилно установени задължения по ЗДДФЛ и са отменени същите в голямата си част, неправилно са преизчислени и задълженията по реда на чл. 124а ДОПК.
Решението в обжалваната част е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила като неправилно от съда са кредитирани свидетелски показания за обстоятелства, за които липсват конкретни данни, както и други писмени доказателства.
На това основание обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната отменителна част и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да възложи извършване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да изключи от приходната част на паричния поток за 2013 г. сумата, твърдяна като дарение от родителите, да съобрази наличните към 31.12.2013 г. суми по банкови сметки и депозити на ревизираното лице, в съпоставка с внесените суми от родителите по банков път и на тази база да определи облагаемата данъчна основа за 2013 г., вследствие на установената разлика между разходната и приходната част на паричния поток за 2013 г., съответния данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължителни вноски по КСО и ЗЗО за 2013 г., дължими от ревизираното лице.
Следва да се отмени и решението в частта, с която е осъдена Д"ОДОП" да заплати на жалбоподателя разноски по делото.
По разноските, включително и пред настоящата инстанция, ще се произнесе първоинстанционния съд, след решаване на спора по същество при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение