Определение № 105 от 24.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1191/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 182/05.04.2016 год. по т.д.№ 1507/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК, за изменение на постановеното въззивно решение, в частта по присъдени в нейна тежест разноски, съответно – в полза на ответната страна - Едноличен търговец „ Г. Г. – Н. Н. „ предвид прекомерност на същите, а и поради недоказаност на реалното им понасяне – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна – ЕТ „ Г. Г. – Н. Н. - оспорва частната жалба като неоснователна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт,но се явява процесуално недопустима към настоящия момент, поради липса на правен интерес за жалбоподателя, с оглед следното: Кумулативно с настоящата частна жалба, [фирма] обжалва постановеното въззивно решение, вкл. в частта по присъдените разноски. С решение по т.д.№ 23/2016 год. на І т.о. на ВКС, въззивното, както и потвърденото със същото първоинстанционно решение, в частта, в която предявеният срещу жалбоподателя от ЕТ „Г. Г. – Н. Н.„ иск, с прието от съдилищата правно основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, за сумата от 86 495,94 лева, е уважен, са обезсилени.Предмет на въззивното обжалване, предвид атакуване първоинстанционното решение единствено от [фирма], не е нито отхвърлената част от претенцията на ЕТ „Г. Г.„ / с правоприемник в хода на производството ЕТ „ Г. Г. – Н. Н. /, квалифицирана по чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, нито исковете по чл.108 ЗС, предявени от ищци – физически лица. В тези му части първоинстанционното решение е влязло в сила.Въззивното решение е потвърдило изцяло първоинстанционното, в обжалваната му част, предмет и на последвалото касационно производство.Следователно, присъдените с въззивното решение разноски, в тежест на жалбоподателя – ответник, са в съответствие с правния резултат по пълния предмет на въззивното производство,респ. правна последица от обезсилването на въззивното решение е обезсилването му и в частта, с характер на определение, досежно присъдени в полза на ищеца разноски за въззивна инстанция. Предмет на настоящата частна жалба са единствено постановените в тежест на жалбоподателя разноски за въззивна инстанция. Предвид постановеното обезсилване е налице последващо отпаднал правен интерес на [фирма] от предявяването на тази частна жалба. Дори да не би се споделил този довод – за обезсилване на въззивното решение в цялост, т.е. и досежно отговорността за разноски, доколкото обезсилването касае цялостното произнасяне на въззивния съд по съществото на спора / липсва предмет по който въззивното решение е оставено в сила / - за жалбоподателя отново би липсвал правен интерес от атакуване на определение № 182/05.04.2016 год. по т.д.№ 1507/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, тъй като с оставяне молбата му по чл.248 ал.1 ГПК без уважение, не се въвежда промяна в съдържанието на отговорността за разноски, инкорпорирано във въззивното решение. В тази хипотеза и ако не би било споделено становището на настоящия състав за обезсилване на въззивното решение в цялост, т.е. и в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, за [фирма] би бил налице правен интерес от молба по чл.248 ГПК за изменение на касационното решение, с изрично произнасяне по правните последици на обезсилването на въззивното решение, досежно отговорността за разноски, постановена със същото. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение