Решение № 33 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2011 г.

Решение № 33 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. /Н./ - София срещу решение № 246/14.05.2010 г., постановено по т. д. № 63/2010 г. на САС, ТО, шести състав, с което е обезсилено решение № 859 от 18.11.2009 г. на СГС, постановено по т. дело № 1427/2006 г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 694 ТЗ. С допълнително решение № 483/8.11.2010 г. САС е отхвърлил искането на [фирма] в несъстоятелност за допълване на решението в частта за разноските и е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решението от 14.05.2010 г., в смисъл решението да се чете и "Осъжда Н. да заплати [фирма] н. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК отм. направените по делото разноски в размер на 3300 лв." Касаторът Н. иска отмяна на въззивното решение като неправилно, като противоречащо на 17 от Д. отм. и чл. 687, ал. 2 ТЗ. Касаторът не изпраща представител в открито съдебно заседание. Ответникът по касация [фирма] в несъстоятелност в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представител на дружеството не се явява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните, касационните основания за касиране на въззивното решение и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу валидно съдебно решение на въззивен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 805 от 22.12.2011 г. по въпроса за допустимостта на установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ на АДВ, заместена от Н. /§ 36, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДДОПК от 1.01.2010 г./ за установяване на публични държавни вземания, установени с влезли в сила данъчни актове след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Касационното обжалване е допуснато при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. СГС, след като е бил сезиран с иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ от АДВ за установяване на публични държавни вземания на държавата срещу [фирма] - в несъстоятелност за неприети от синдика публични вземания, е уважил исковете по три акта: ДРА № 89/16.07.2003 г. ДРА № 295/25.10.2002 г. издадени от ДП "Студентска" и публично вземания от задължителни осигуровки, установено с разпореждане № 2217/30.04.2003 г. на НОИ - РУ "Социално осигуряване". Установителните искове са уважени от СГС изцяло за вземанията по първите два ДРА и частично по третия акт. Съдът е приел, че на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 17, ал. 5 Д. отм. синдикът е бил задължен да впише предявените от АДВ вземания в списъка на приетите вземания, поради липсата на възможност за оспорването им по гл. IV на ТЗ. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, САС е приел за недопустимо воденето на установителен иск за вземания, които са възникнали след обявяването на [фирма] в н. с решение от 23.09.2002 г. Въззивният съд е обосновал липсата на правен интерес за водене на установителния иск с разпоредбата на чл. 616, ал. 1 ТЗ ред. до изм. ДВ бр. 38 от 2006 г., след като е обсъдил актове за установяване на публичните вземания - датата на съставянето им, периода за който са установени публичните задължения за търговското дружество, обжалвани ли са и какъв е резултата от обжалването им пред административния съд, влезли ли са в сила. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за допустимостта на постановеното решение. След допускане на въззивното решение до касационно обжалване е формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК за процесуалните правомощията на синдика на дружество в несъстоятелност в производството по чл. 694, ал. 1 ГПК и за правомощията му да обжалва решението. Формираната съдебна практика, задължителна за съдилищата по чл. 280, ал. 1 ГПК с решения по чл. 290 ГПК - решение № 226/23.02.2012 г. по т. дело № 489/2010 г., решение № 22/14.03.2012 г. по т. дело № 489/2010 г. на ВКС, ТК приема, че синдикът не е легитимиран да участвува в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва въззивното решение самостоятелно и независимо от длъжника. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя липсата на право на синдика да обжалва постановените решения по тези искове. В случая въззивната жалба е подадена от адв. К. Ф., като пълномощник на С. М. синдик на дружеството в несъстоятелност [фирма]. С оглед на установената практика по чл. 290 ГПК за правомощията на синдика в лично качество или като представител на дружеството в несъстоятелност да обжалва решението на СГС по иска по чл. 694, ал. 1 ГПК, въззивното решение на САС е недопустимо съгласно чл. 281, т. 2 ГПК. Решението на САС ще следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, производството по делото прекратено и обявено за влязло в сила решението на СГС. С оглед недопустимостта на въззивното решение съдът не следва да се произнася по основателността на касационната жалба. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение