Решение № 154 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2013 г.

Решение № 154 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от - Павел Бисеров Петков, против решение № 322/13.06.2013 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 421 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 05/1201898/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 161/05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител адв. Генов оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Павел Бисеров Петков против Ревизионен акт № 05/1201898/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 161/05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че е установено, че жалбоподателят не е представил на ревизионните органи никаква счетоводна документация, каквато би следвало да води в качеството си на лице, упражняващо независима икономическа дейност, при което законосъобразно е прието наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Правилно е приел първостепенният съд, че след като лицето осъществява такава дейност същото е данъчно задължено по смисъл на ЗДДС и следователно трябва да издава редовни отчетни документи по посочения материален данъчен закон както и да води отчетност за целите на облагането си по ЗДДС. Ето защо макар ФЛ - земеделски производители да не са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч същите дължат издаването на документи и воденето на отчетност за целите на облагането по ЗДДС, независимо от това дали същите ще обособят тази отчетност като такава на самостоятелно предприятие по смисъла на ЗСч. Нещо повече, дори да се приеме, че доколкото жалбоподателят не е предприятие, той не дължи счетоводно отчитане по правилата на ЗСч, то същият безспорно следва да разполага с документи, които позволяват определянето на дължимия ДДС - т. е. следва да издава и разполага с документи за приходите и разходите от дейността си, в т. ч. фактури. Като не е представил такива документи по направеното при ревизията искане от органите по приходите, обосновано и законосъобразно последните са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, което налага ревизията да протече по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. Освен това липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, мотивира приложението и на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При това положение, фактическите констатации на органите по приходите в ревизионното производство се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя при пълно и главно доказване е да обори тези фактически констатации. Установено е, че жалбоподателят не е представил на ревизионните органи никаква счетоводна документация, каквато би следвало да води в качеството си на лице, упражняващо независима икономическа дейност, при което законосъобразно е прието наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 ДОПК. Неоснователно е оплакването на касатора относно изтеклата давност за данъчен период 2005 г. Това е така, защото данъчният период 2005 г. не е обхванат от процесния РА и съответно не е предмет на съдебен контрол. Този период не е ревизиран, не е определен като такъв нито със заповед за възлагане на ревизия, нито са определени задължения - видно от РА и РД. Данъчната ревизия е проведена за периода 2006-2010 г. и за този период съответно по години са начислени данъчни задължения по ДДС, като по отношение 2006 г. 5-годишния период по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство не е изтекъл. Неоснователно е и оплакването, че ревизиращите органи са регистрирали задълженото лице за целите на ЗДДС през 2006 г., същинската регистрация по ЗДДС е настъпила през 2010 г. Независимо от оплакванията, касаторът не прилага доказателства, удостоверяващи по-ниски добиви от средните за региона. Не са представени и доказателства за погиване на част от продукцията. Правилно е приел първостепенният съд, че освен, че не са представени доказателства удостоверяващи по - ниски добиви от средните за региона, следва да се отчете факта, че именно поради различните видове райони, статистическите данни се формират по общини, което гарантира съобразяването на спецификата за съответния район и относимостта на данните изходящи от ОД "Земеделие" и "Агростатистика" към МЗХ. Предвид липсата на документи, установяващи конкретните добиви на лицето, както и реалните му приходи от продажбата на собствената му селскостопанска продукция, решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. С оглед на гореизложеното, правилно е приел Административен съд Велико Търново, че законосъобразно с обжалвания РА на жалбоподателя са определени задължения за ДДС, както следва: за м. 09.2006 г. в размер на 5 442,08 лв.; за м. 10.2006 г. в размер на 6 282,49 лв.; за м. 12.2006 г. в размер на 320.00 лв.; за м. 09.2007 г. в размер на 3 274,67 лв.; за м. 10.2008 г. в размер на 6 275,47 лв.; за 11.2008 г. в размер на 23 469,35 лв.; за м. 11.2009 г. в размер на 41 474,06 лв., за м. 11.2010 г. в размер на 14 780,ЗЗ лв. и за м. 12.2010 г. в размер на 41 708,68 лв. и съответните лихви. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение