Решение № 158 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г.

Решение № 158 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя П. Г. чрез адв. В. Р. срещу решение № 4012 от 1.06.12 г. по в. гр. дело № 3577/12 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.12.11 г. по гр. дело № 35075/11 г. на Софийски районен съд, 75 състав. С него са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Г. М. Б. С определение № 214 от 13.02.13 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 665 от 1.11.10 г. по гр. дело № 242/09 г. на IV г. о., решение № 459 от 27.01.11 г. по гр. дело № 1532/10 г. на IV г. о., решение № 503 от 5.01.12 г. по гр. дело № 77/11 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 1 от 14.06.11 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г. М. Б. от длъжността "сътрудник продажби"на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е незаконосъобразна. Направен е извод, че работодателят не е доказал приложеното основание за уволнение - наличието на промяна на изискванията за квалификация, необходима за изпълнение на длъжността, настъпила след сключване на трудовия договор между страните. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и трайната практика на ВКС. Поддържа се, че съдът е изменил предмета на делото, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на уволнението на основание, което не е въведено от ищеца в исковата молба. Ответникът по жалбата Г. Б. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение, намира следното: Решението е процесуално допустимо, но неправилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Произнасянето на съда по непредявен иск представлява подмяна на предмета на спора. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 КТ т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. В случая предявеният иск е за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1 КТ и съдът се е произнесъл по него, като е приел, че това потестативно право не е надлежно упражнено. С исковата молба ищецът е въвел като основание за незаконност на уволнението липсата на представителна власт на лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и на лицето, връчило заповедта. Производството е образувано по реда на Глава ХХV на ГПК - Бързо производство. Посоченият в чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК писмен доклад по делото на първоинстанционния съд следва да съдържа всички елементи, описани в чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Грешките и пропуските на първоинстанционния съд при указанията в доклада на първата инстанция относно твърдените факти и обстоятелства и при разпределяне на доказателствената тежест, ако са посочени от въззивника и са представени съответните доказателства, ще бъдат обсъдени от въззивния съд и ще поставят основата на въззивното решение при преодоляване на допуснатите от първата инстанция нарушения. Когато се произнася по доказателствените искания, сторени по надлежния ред пред него, въззивният съд не е обвързан от доклада и становището на първоинстанционния съд по допустимостта на доказателствените средства, но следва да съобрази посочените във въззивната жалба грешки и пропуски на първоинстанционния съд и при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК да прецени по-късно представените доказателства. В случая в доклада си първостепенният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК да отдели спорното от безспорното. Без да изясни обстоятелството дали основанието за уволнението на служителя се оспорва от него, е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимата квалификация, е законосъобразно. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 8.11.11 г., с оглед разпределението на доказателствената тежест в доклада, ищецът чрез изявление на процесуалния си представител адв. Н. е въвел ново основание за незаконност на уволнението с твърдения, че притежава всички качества за заемане на длъжността. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може в първото заседание да измени основанието на претенцията си, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 214, ал. 1 ГПК/ като не се е произнесъл с определение по искането, не е дал възможност на ответника да подготви защитата си, включително чрез депозиране на отговор по новото основание и ангажиране на нови доказателства. Въззивният съд може и е длъжен да събере доказателства, за които първата инстанция не е дала указания на ответника. За тези доказателства не настъпва преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като в резултат на процесуалните нарушения, допусната от първата инстанция, е била пропусната възможността за своевременното им допускане - чл. 266, ал. 3 ГПК. Ето защо в случая въззивният съд е следвало да приеме приложените с въззивната жалба 2 бр. длъжностни характеристики и да ги обсъди в мотивите към решението. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора разноските по делото, включително направените в касационната инстанция, следва да бъдат възложени при новото разглеждане на спора от въззивния съд. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светла Бояджиева: Считам, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Споделям изцяло съображенията, изложени както в цитираните по-горе решения на ВКС, така и в решение № 253 от 18.05.11 г. на ВКС по гр. дело № 1919/10 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочено е, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът е длъжен да изложи още в исковата си молба всички свои възражения срещу потестативното право на работодателя да прекрати едностранно съществуващото трудово правоотношение. Съдът трябва да даде указания на страните да конкретизират и уточнят твърденията си в първото съдебно заседание по делото, след което прави доклад по делото, в който сочи обстоятелствата, от които произтичат твърдяните права и задължения, разпределя доказателствената тежест и организира процеса на доказване. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. В настоящия случай ищецът в исковата си молба не е навел като основание за незаконност на уволнението твърдение, че не са били налице законовите предпоставки, установени в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Именно поради това първата инстанция не е следвало да посочи в доклада си този факт като нуждаещ се от доказване и да разпредели доказателствената тежест за него. Единствените конкретни твърдения на ищеца, с които оспорва уволнението, се свеждат до това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е подписана от представляващия дружеството П. г. Твърди се също, че заповедта е връчена от неоправомощено лице, но в исковата молба няма довод, че притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, поради което за работодателя не е възникнало потестативното право да прекрати трудовия договор на приложеното основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Съдът не може да въвежда такъв довод като предмет на делото, щом ищецът не го е въвел по надлежния ред. След изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, възможността ищецът да се основе на този факт за да поиска отмяна на уволнението като незаконно, е преклудирана, съответно безпредметно е и събирането на доказателства с цел установяването му в хода на въззивното производство. Поради това не е необходимо извършването на други съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл. 293, ал. 3 от ГПК).