Определение № 584 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 96/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Валго Транс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 167 от 19.09.2024 г. по в. гр. д. № 170/2024 г. на Разградски окръжен съд, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 139 от 09.07.2024 г. В частната жалбата е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като неправилно е определил делото като търговско и с оглед цената на иска е посочил в диспозитива на решението, че същото не подлежи на обжалване. Според частния жалбоподател, делото по своя характер е гражданско, доколкото участниците в производството не са страни по субективна търговска сделка и поради това, предвид цената на иска, която надхвърля минималния праг от 5 000 лв. за граждански дела, въззивното решение подлежи на касационен контрол. В условията на алтернативност е заявено искане делото да се разгледа по реда на глава 32 ГПК с твърдение за извършени процесуални нарушения от въззивния съд поради накърняване процесуалните права на ищеца. Ответникът по частната жалба – Векоя Марин Андърратинг ГмбХ, Германия (универсален правоприемник на Дабълю Дрьоге Асекурадеур ГмБХ, Германия) – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 10.12.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е преценил, че посоченото в диспозитива на постановеното от него решение № 139 от 09.07.2024 г. по в. гр. д. № 170/2024г., че същото е окончателно и не подлежи на обжалване, не представлява очевидна фактическа грешка. Аргументирал е неоснователността на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка с обстоятелството, че грешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК не рефлектират върху възможността за обжалване на съдебния акт, доколкото същата произтича от разпоредбите на закона, а не от указанията на съда. В тази връзка се е позовавал на практиката на ВКС, съгласно която, при липса или грешно дадени указания по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК, подадената жалба срещу съдебния акт се счита за подадена в срок. Отнесено към случая, въззивният съд е посочил, че няма пречка за страната да подаде касационна жалба срещу въззивното решение, ако смята, че същото подлежи на обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт, с който въззивният съд е отказал да допусне исканата от настоящия частен жалбоподател поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, е правилен. Производството по чл. 247 ГПК има за цел да се отстранят очевидни фактически грешки, допуснати от съда при постановяване на неговото решение или определение. Процесуалният закон не съдържа дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка“, но в правната теория и в съдебната практика непротиворечиво се приема, че „очевидната фактическа грешка“ представлява всяко несъответствие между формираната в мотивите към решението/определението действителна воля на съда по предмета на спора и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, т. е. отнася се към онази част от решението, която е годна да породи последиците по чл. 298 ГПК – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В константната практика на ВКС (напр. решение № 168 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на IV г. о., решение № 125 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г. на I г. о., решение № 17 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 6323/2013 г. на I г. о.) е изяснено, че очевидната фактическа грешка може да касае предмета на спора, вкл. страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното съдебно заседание и е постановено решението. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК, уреждаща един от задължителните реквизити на решението, съдът е длъжен да посочи дали то подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Тези указания представляват законова гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба от страните, но са неотносими към последиците, които решението поражда. Поради това, ако съдът е допуснал грешка по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не може да се отстрани чрез иницииране на производство по реда на чл. 247 ГПК. Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК не се отразяват върху обжалваемостта на решението, която се определя от закона. Проверката за това, дали съдебният акт подлежи на обжалване, се извършва при подадена от страната жалба срещу акта от администриращия жалбата съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение