Решение № 1094 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2015 г.

Решение № 1094 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на Ердал Гюндогду /ERDAL GUNGOGDU/, роден 1.01.1966 г., гражданин на Република Турция, притежаващ паспортен номер: U 10414166, чрез адв. Русев, срещу Заповед № УРИ 5364з-5421/26.11.2015 г. на ВПД Директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи. Със заповедта, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "Експулсиране" и "Забрана за влизане в Република България" за срок от пет години. В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност, евентуално за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснати нарушения при издаване и връчване на заповедта и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за експулсиране. Сочи, че актът няма мотиви, както и правни основания за издаването му. Лицето било турски гражданин, невладеещ български език, неспособен да разбере в какво е привлечен да отговаря предвид допуснатите нарушения във връзка с превода на заповедта. Ответникът - ВПД Директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи чрез юрк. Терзийска и юрк. Демирев застъпва становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че мотивите на заповедта са изложени подробно в отделно предложение. Твърди, че връчването на заповедта на език, на който лицето владее, е от значение единствено за спазване на срока за обжалване, който бил спазен. Защитата срещу фактите се осъществявала в хода на съдебното производство, но същите не били оспорени. Представя доказателства във връзка с факта, че мярката "експулсиране" е изпълнена - писмо от началника на отдел "СДВНЧ - Любимец" до началника на ГПУ Свиленград с № 5364р-57990 от 1.12.2015 г., приемно-предавателен протокол № 5364р-57993/1.12.2015 г., докладна записка рег. № 5364р-58326/2.12.2015 г. от началника на отдел "СДВНЧ - Любимец" до ВПД директора на Дирекция "Миграция" - МВР и копие от паспорта на турския гражданин с печат за изход на 1 декември 2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят Ердал Гюндогду /ERDAL GUNGOGDU/, роден 1.01.1966 г. е гражданин на Република Турция, притежаващ паспортен номер: U 10414166. Установява се от данните по административната преписка, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Същият е осъден на 6 месеца лишаване от свобода по нохд № 193/2015 г. по описа на Районен съд Свиленград за престъпление по чл. 172б от Наказателния кодекс, като на основание чл. 68 НК присъдата е изтърпяна от 7.02.2015 г. до 7.08.2015 г. и на шест месеца лишаване от свобода по нохд № 687/2015 г. по описа на РС Русе за престъпление по чл. 234 НК с начало на наказанието 7.08.2015 г. В предложение № УРИ 5364р-57171/26.11.2015 г. на началник отдел ПНМ, Дирекция "Миграция" въз основа на посочените факти е направен обоснован извод, че присъствието на лицето в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Въз основа на същото предложение е издадена и обжалваната заповед № УРИ 5364з-5421/26.11.2015 г. на ВПД Директор Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България на Ердал Гюндогду е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Установените релевантни за спора юридически факти, по които между страните няма спор, сочат на осъществяване на материалноправните предпоставки по чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ, налагащи експулсирането на жалбоподателя. Съгласно посоченото в заповедта правно основание за издаването й, експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. В конкретния казус преценката на органа, че Ердал Гюндоглу представлява сериозна заплаха за обществения ред, е обоснована с факта на осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Изводът се подкрепя от събраните доказателства. На базата на така установените факти, преценката на административния орган, че чужденецът съставлява заплаха за обществения ред в страната, е законосъобразна. Съгласно установената съдебна практика, използването от националните власти на понятието "обществен ред" във всеки случай предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес отвъд смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона (Решение по дело Rutili, посочено по-горе, точка 28, Решение по дело Bouchereau, посочено по-горе, точка 35, Решение по дело Orfanopoulos и Oliveri, посочено по-горе, точка 66, Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 46 и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 35). Въпреки това обаче СЕС е приел категорично, че поведението на съответното лице трябва да представлява истинска и настояща заплаха за основен интерес на обществото или на съответната държава членка; че наличието на предишни осъдителни присъди не представлява само по себе си основание за приемане на свързани с обществения ред или обществената сигурност мерки и че не се приемат мотиви, които не са пряко свързани с конкретния случай или са свързани със съображения за обща превенция. Вследствие на това, решението за експулсиране трябва да се основава на индивидуално разглеждане на конкретния случай (вж. по-специално Решение по дело Metock и др., точка 74) и може да бъде обосновано с императивни съображения, свързани с обществената сигурност, по смисъла на чл. 28, § 3 от Директива 2004/38/ЕО, само ако с оглед на изключителната сериозност на заплахата, подобна мярка е необходима за защита на интересите, които тя цели да гарантира (В този смисъл виж Решение на СЕС от 23 ноември 2010 г. по дело С-145/09). Съгласно практиката на СЕС при прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, следва да се преценят изключителният характер на заплахата за накърняване на обществената сигурност поради личното поведение на съответното лице, преценена при необходимост към момента на приемане на решението за експулсиране, с оглед по-специално на предвидените и наложените наказания, на степента на участие в престъпната дейност, на размера на вредите и евентуално вероятността от повторно извършване на престъпление (виж Решение по дело С-145/09 г.). На базата на така формираните насоки по приложение на правото, с оглед тълкуването и спазването на съответните права, които лицето черпи от съюзния правен ред, настоящият състав на Върховния административен съд счита депозираната жалба за неоснователна. От една страна, наличието на две последователно извършени престъпления на територията на Република България, по които има постановени осъдителни присъди, налага извода, че мярката по експулсиране е пропорционална на преследвана цел. Лицето не е показало да се е поправило и асоциирало с правилата за поведение в България. Напротив, същото демонстрира трайно нежелание да се съобрази с обществения ред, извършвайки едно след друго престъпление. Така, извън факта на неколкократно осъждане, налагащ съответствието между индивидуалното и актуално поведение на лицето, представляващо заплаха за обществения ред, изискването на СЕС за наличие на особено тежки престъпления, правещи мярката по експулсиране пропорционална, следва и от размера на минималното наказание по едно от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 42з ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от същия закон, забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че издаденият административен акт е съобразен и с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Конкретно проявление на този основен принцип в административния процес се съдържа в разпоредбите на чл. 42, ал. 4 (приложима към чужденците с разрешение за дългосрочно пребиваване) и чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Цитираните норми изискват при налагане на мярка от вида на процесната, компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В тази връзка административният орган обосновано е приел наличие на предпоставките за налагане на ПАМ, преценката на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ сочи на правилна интерпретация на данните по преписката, а принципът на пропорционалност спрямо целения резултат, не изключва прилагането й. Противно на оплакванията на чужденеца, при връчване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. При все, че подобни нарушения не могат да се отразяват на законосъобразността на обективираното в акта властническо волеизявление, в конкретния случай фактът на връчване на заповедта е удостоверен със саморъчния подпис на лицето (л. 3 от делото), а правото на обжалване е упражнено в срок. Липсата на удостоверяване на връчването на заповедта в присъствието на преводач с индивидуализирани данни, при вписване на съответния език, от който се извършва превода, не може да повлияе върху законосъобразността на акта, а евентуално би се отразило върху преценката с оглед спазване на срока за обжалване. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита жалбата на Ердал Гюндогду за неоснователна. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнагражедние. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделениe