Решение № 3070 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 586/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. П. П., чрез адв. А. Петрова, против решение № 11386 от 21.10.2025 г., постановено по адм. д. № 322/2025 г. по описа на Административен съд – Варна /АС/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г., издаден от инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, с който за лицето са установени задължения за данъчни периоди 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г за данък недвижими имоти /ДНИ/ за сумата от 147,62 лева и такса битови отпадъци /ТБО/ за сумата от 2854,90 лева и е осъден да заплати в полза на Община Варна сумата от 971,09 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Срещу частта, с която АУЗ е отменен, както и в частта, с което е отхвърлена жалбата на П. против АУЗ, с който за лицето са установени задължения за данъчни периоди 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г за ДНИ за разликата от 147,62 лева до 2531,08 лева и ТБО разликата от 2854,90 лева до 4401,06 лева, не са подадени касационни жалби и решението е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че административният съд неправилно е определил предмета на спора. Посочва, че никога не е твърдял, че не дължи ДНИ и ТБО за процесните периоди. Излага, че оплакването е било, че така определените и платени от него данък и такси са в повече от дължимите. Искането му е било за отмяна на АУЗ за горницата над дължимото и възстановяване на тази сума. Намира за неправилен извода на съда, че установените задължения са определени законосъобразно, тъй като правилно административният орган е определил ДНИ и ТБО за процесните обекти като нежилищни. Счита, че след като административният орган не е приложил процедурата по чл. 103 от ДОПК, то е следвало да приеме декларираното от П., а именно, че процесните обекти са жилищни. Намира, че съдът неправилно се е позовал на данни от АГКК, налични в сайта на агенцията, относно предназначението на сградата, а не на данните, съдържащи се в нотариалния акт за учредяване на право на строеж, както и в схемите, издадени от АГКК за отделните обекти, приети по делото. Посочва, че предназначението на отделния обект е от значение при определяне на ДНИ и ТБО, а не предназначението на сградата, в която се намира. Излага, че АС – Варна не е съобразил измененията и допълненията в § 5, т. 29 и 29а от ДР на ЗУТ. Оспорва решението и в частта за разноските като посочва, че размерът е неправилно определен, тъй като материалният интерес по делото е неправилно определен. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с която да се отмени АУЗД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна, с писмена молба оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред административния съд е бил АУЗ № МД – АУ – 5167/01.11.2024 г. издаден от инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който за установени задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер 7009,24 лева, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. АУЗД е издаден въз основа на постъпила молба рег. № МД21001330ВН_004ВН/17.10.2024 г. от Д. П. до дирекция „Местни данъци“ в Община Варна с искане да се издаде акт за установяване на задължение и акт за възстановяване и прихващане. Административният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на изискванията за форма на акта, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд е приел, че в жалбата е посочено, че АУЗ се оспорва изцяло. По същество на спора оплакването е било, че размерът на задълженията за гаража и трите ателиета са установени неправилно. Съдът е посочил, че не е направено изявление за оттегляне на жалбата частично, поради което е приел, че жалбата е относно АУЗ в цялост. Административният съд е достигнал до извод, че не е нередовност на жалбата фактът, че жалбоподателят не е оспорил размера на определяния ДНИ и ТБО за магазин и земя. Изложил е, че след като жалбоподателят изрично е посочил, че оспорва АУЗ в цялост /стр.1 от жалбата/ и е отправил искане да се отмени АУЗ в цялост /стр. 7 от жалбата/, следва жалбата да се разгледа относно всички задължения установени с процесния АУЗ. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел, че спорният по делото въпрос е дали декларираните от дружеството имоти трябва да се определят като жилищни или нежилищни, предвид произтичащите от това различни последици при определянето на ДНИ и ТБО с оглед различния начин на определяне на данъчната оценка на имота по чл. 21 от ЗМДТ. Съдът е изложил, че от издаденото Разрешение за строеж /РС/ № 35/24.03.2014 г. /л.80/, Удостоверение № 108/13.08.2016 за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж „офис сграда“ /л.99-100/ и данни в АГКК налични в сайта https://kais.cadastre.bg/bg/Map, за сграда с ид. [номер] в гр. Варна, [улица], които са: вид собственост – частна, функционално предназначение – Административна, делова сграда, брой етажи 6, брой самостоятелни обекти 16, застроена площ 134 кв. м, се установява че сградата, в която се намират самостоятелни обекти в сграда /СОС/ – ателиета, магазин и гараж е офис сграда, т.е. всички писмени документи, чрез които може да се установи предназначението на сградата посочват, че тя е нежилищна сграда. За безспорно е прието от съда, че в представената Таблица от 13.08.2014 г., издадена от оценител на недвижими имоти Б. Т. /л.64/, са описани самостоятелни обекти в сграда и ателиетата са с площ 773,8548 кв.м от общата площ 931,2594 кв.м, т.е. те са 83% от РЗП. Административният съд се е позовал на т.6 от Приложение №2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, според която сред видовете сгради за административно обслужване са административните сгради. Първоинстанционният съд е обосновал, че процесната сграда с ид. [номер] е нанесена в КККР с предназначение „административна, делова сграда“, брой етажи 6. Не е било спорно между страните, че процесните ателиета, магазин и гараж са в тази сграда. АС- Варна е достигнал до извод, че същите се намират в нежилищна сграда. Въз основа на този извод е установил, че тяхната базисна данъчна стойност е в размер на 18,70 лева на кв.м., като за гаража на основание Приложение № 2, чл. 5, ал. 6, т. 1 от ЗМДТ е 80% от 18,70 лева на кв.м. АС- Варна е възприел за неоснователен довода на жалбоподателя, че за определяне на ДНИ и ТБО е от значение фактическото ползване на имотите. В този смисъл е посочил, че представените три експертизи от П., макар и неоспорени от ответника, не установяват, че ателиетата са жилища. Посочил е като неотносим към определянето на ДНИ и ТБО за ателиетата фактът дали същите се отдават под наем, тъй като доходите от наем са предмет на подоходно облагане и не са свързани с определянето на ДНИ и ТБО. Също за ирелевантна по отношение на задълженията за ДНИ и ТБО е приета тарифата, по която се заплаща електроенергия за тези обекти. Съдът посочва като ирелевантен факта, че токът се определя за битов клиент, тъй като същият не променя установяването, че ателиетата са в нежилищна сграда. В тази връзка АС- Варна е достигнал до извод, че по отношение на трите ателиета, магазин с площ 21,5 кв.м. и земя – 60 кв. м от ПИ с ид. [номер], законосъобразно са установени както данъчната оценка на обектите, така и задълженията за ДНИ за процесните периоди и съдът изцяло е възприел математическото изчисление направено от ответника в процесния АУЗ. По отношение на декларирания гараж с площ 20 кв.м. ид.ч. административният съд е изложил, че същият се намира в нежилищна сграда поради което съгласно чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва гаражи и складове - 80 на сто от 18,70 базисна данъчна стойност в левове на квадратен метър за нежилищни сгради. Поради изложеното и съобразно приетата по делото ССЕ отговор 1, Приложение №1 /Вариант 2 нежилищни имоти/, първостепенният съд е определил, че данъчната оценка на 20 кв. м от гаража е както следва: 2021 г. – 26066,90 лева, 2022 г. – 25936,57 лева, 2023 г. – 25806,23 лева и 2024 г. – 25675,90 лева. ДНИ за 20 кв.м. ид.ч. от гаража е следвало да се определи както следва: 2021 г. - 52,13 лева, 2022 г. – 51,87 лева, 2023 г. – 51,61 лева и 2024 г. - 51,35 лева, /отговор 2, приложение № 3 от ССЕ/, общо 206,96 лева. С процесния АУЗ задълженията за ДНИ за 20 кв.м. ид.ч. от гаража са определени: 2021 г. - 65,17 лева, 2022 г – 64,84 лева, 2023 г. – 64,52 лева и 2024 – 64,19 лева, общо 258,72 лева, защото е прието, че е жилищен имот и не е направено изискуемото изчисление на данъчната оценка /80 на сто/. С оглед на това административният съд е приел, че АУЗ е частично незаконосъобразен в размер на 51,76 лева относно определения ДНИ за 20 кв.м. ид.ч. от гараж и в тази част го е отменил. Първоинстанционният съд е констатирал, че с процесния АУЗ е определена ТБО относно трите компонента: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Приел е за установено от представените доказателства по делото, че дейностите за процесните периоди са извършени и имотът попада в зоната на извършването им, поради което ТБО е определена за всяка от процесните години съгласно приложимата Наредба на Общински съвет – Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна. Изложил е, че за периода 2021 г. – 2024 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определяне на размера на ТБО, съответно чл. 18, т. 2 от Приложение № 1 към Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна – за нежилищни имоти на физически лица в размер на 3,7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги, таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,00 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,55 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване – 1,15 на хиляда. Първостепенният съд е мотивирал, че законосъобразно с АУЗ за земята, трите ателиета и магазина е установена ТБО за процесните 2021-2024 г. По отношение на гаража съдът е констатирал, че ТБО е определена за жилищни имоти. Изложил е, че е следвало ТБО за 20 км.м. ид.ч. от гараж да се определи на основание чл. 18, т. 2 от посочената Наредба на Общински съвет Варна, а не както е определена с АУЗ по чл.18, т. 1 от същата. Съдът е констатирал, че размерът на ТБО, който е определен с АУЗ за гаража е по-висок, защото не е спазена нормата чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ, че за гаражи базисната данъчна стойност се определя като процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, а именно 80 на сто от 18,70. С АУЗ е определена ТБО за гаража за периода 2021-2024 г.: 31,93 лв., 31,77 лв., 31,61 лв. и 31,45 лв., общо 126,76 лева. Позовавайки се на ССчЕ отговор 2, Приложение № 2 административният съд е приел, че ТБО следва да бъде определена за периода 2021-2024 г. в размер, както следва: 25,55 лева, 25,42 лева, 25,29 лева, 25,16 лева, или общо 101,42 лева. С оглед на това е посочил като незаконосъобразен АУЗ за размера на ТБО за гаража в размер на 25,34 лева /126,76 – 101,42/ и в тази част го е отменил. Съдът е установил, че в АУЗ таблица „ТБО общо по партида 5305Н185608“ е посочено в графа „Общо ТБО“, че за 2024 г. е 1103,84 лева, след което в графа платени суми е посочено 1098,31 лева и в графа „остатък“ е посочено 0,00 лева. При посочване на задължението общо ТБО за 2024 г. съдът е констатирал допусната техническа грешка, като е следвало да се посочи 1098,31 лева, това се установява и от представеното математическо изчисление от ответника /л.51–гръб/, в което е посочено, че общо ТБО за 2024 г. е 1098,31 лева. Поради това съдът е направил изчисленията на базата на установено задължение за ТБО за 2024 г. в размер на 1098,31 лева. По отношение на искането на П. да се даде указание на ответника да извърши възстановяване на недължимо платени суми съдът е изложил, че съгласно чл. 128-131 ДОПК производството по прихващане и възстановяване е самостоятелно и не се провежда едновременно с издаване на АУЗ, поради което е приел искането за неоснователно. Административният съд е достигнал до краен извод, че АУЗ е незаконосъобразен в размер на 77,10 лева /51,76 + 25,34/, в която част е отменил АУЗ и законосъобразен в размер на 6932,14 лева, за която част е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд неправилно е определил предмета на спора, тъй като АУЗ е оспорван само частично за сумата от 3169,94 лева. Правилно АС - Варна е приел в решението си, че в жалбата е посочено, че АУЗ се оспорва изцяло. Това е видно както от първия абзац на жалбата до АС- Варна (л. 4 от адм.д. № 322/2025г.), така и от петитума на същата (л. 7 от адм.д. № 322/2025г.). Този извод не се променя и от представената пред административния съд молба с вх. № 7750/09.05.2025г. (л. 58 от адм.д. № 322/2025г.). Видно от абзац 3 от същата е посочено, че АУЗ „се оспорва във всичките му части, с изключение единствено и само по отношение на ДНИ и ТБО за магазин № 2 при това и в случай, че ответникът докаже, че за процесния период са извършени трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ“. Касационната инстанция намира за правилно съждението на първостепенния съд, че АУЗ е обжалван изцяло с оглед на това изявление на процесуалния представител на П., тъй като обжалването на магазин № 2 е обвързано, според изявлението на процесуалния представител, изразено в молбата, от представените от ответника доказателства. След това в молбата са направени изчисления както за данъчните оценки на имотите /включително и за магазин № 2/, така и за дължимите ДНИ и ТБО за всички имоти /включително и за магазин № 2/. Не е направено изявление в молбата, че АУЗ не се обжалва в някоя част или изявление, че жалбата се оттегля в някоя част. Конкретни суми, които П. твърди, че обжалва са посочени едва в касационната му жалба, което не може да промени волеизявленията, които е направил пред първоинстанционния съд. От друга страна не може да не се посочи, че постигнатият правен резултат е един и същ, както в случай, че беше подадена частична жалба срещу АУЗ, така и в настоящия случай – при отхвърляне на жалбата на П. срещу АУЗ от административния съд – АУЗ в тази му част влиза в сила. С оглед на изложеното следва да се посочи, че съдебното решение е изцяло допустимо, тъй като от представените по делото жалба и уточняваща молба се установява, че П., чрез процесуалния си представител адв. А. Петрова, е изразил воля, че обжалва изцяло АУЗ и административният съд се е произнесъл по цялото му искане. Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно приходните органи не са определили задълженията съгласно декларираната промяна от П. с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ (в приложимата редакция) при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Допълнението в § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ не попада в посочената хипотеза. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Данъчната оценка на имотите като основа за определяне на ДНИ е тази по приложение № 2 от ЗМДТ. Тъй като ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище“, в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове – в случая в § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ. Затова и неоснователно е разбирането на касационния жалбоподател за дефинирането на жилището според действителното му предназначение. Съчетанието действително предназначение няма легални измерения. Очевидно смисълът, който влага касаторът е за начинът, по който фактически се ползва обектът. В тази връзка следва да се вземе предвид, че съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Аргументирана от § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ касационната инстанция намира, че предназначението на обект е функция от начина на ползване, закрепен в кодовете, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Според Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, Приложение № 2 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № рд-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение“ е с код 500, а „Ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение“ с код 510. Това е правно релевантното предназначение. Ползването на строежите или на части от тях не по предназначение е забранено /чл. 178, ал. 4 от ЗУТ/. Затова и фактическото ползване на притежаваните от касатора ателиета за задоволяване на жилищни нужди не определя ателиетата като жилища. Проведено докрай това разбиране би имало за последица квалифицирането и на гаража като жилище, ако се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Неслучайно предназначението на обекта на кадастъра е елемент от основните кадастрални данни и промяната на предназначението е правно регламентирана, а не фактическа дейност /вж. така чл. 38, ал. 3-7 от ЗУТ/. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. В ал. 2 е уточнено, че сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение. Съгласно чл. 97, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищната сграда съгласно § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища. А съгласно § 2, ал. 1 от ДР на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г., застроена площ на самостоятелни обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п.) е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта (жилище и др.п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания. С оглед посочената нормативна уредба правилно АС- Варна е посочил, че по делото не е било спорно, че ателиетата са с площ 773,8548 кв.м от общата площ 931,2594 кв.м. /виж Таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обекти в сграда на поземлен имот с [идентификатор], гр. Варна – л. 64 от първоинстанционното дело/. В тази връзка се установява, че ателиетата в процесната сграда представляват 83% от РЗП на сградата. В тази връзка следва да се посочи, че необосновано касаторът се позовава на § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ. Съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. §5, т. 29а от ДР на ЗУТ определя, че "Сграда със смесено предназначение" е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата ѝ застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. В тази връзка необосновано е посочването на касатора, че процесните ателиета следва да се считат за жилища. Сградата, в която се намират, се състои от 13 бр. ателиета, 2 бр. магазина, снек бар и 13 паркоместа. Не се установява в процесната сграда да има жилища, за да може да бъде определено предназначението ѝ като жилищна сграда или сграда със смесено предназначение и за да могат да бъдат приложими нормите на § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ. Правилно административният съд е посочил, че сред видовете сгради за административно обслужване са административните сгради, видно от т.6 от Приложение №2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Първоинстанционният съд е обосновал, че процесната сграда с ид. [номер] е нанесена в КККР с предназначение „административна, делова сграда“, брой етажи 6. С оглед на гореизложеното правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че процесните ателиета се намират в нежилищна сграда. С оглед на това правилно е определена тяхната базисна данъчна стойност в размер на 18,70 лева на кв.м., като за гаража на основание Приложение № 2, чл. 5, ал. 6, т. 1 от ЗМДТ е 80% от 18,70 лева на кв.м. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е определил данъчните оценки на процесните имоти по формулата на Приложение № 2 към ЗМДТ. Всички предвидени в чл. 4 и от Приложение № 2 от ЗМДТ коефициенти са коректно определени от АС- Варна, в резултат на което точно е установил данъчните оценки на процесните имоти и на съответните ид. части от земята. Дължимият ДНИ е точно определен съгласно чл. 22 от ЗМДТ. Като е приел, че в тази му част оспореният АУЗД е законосъобразен, АССГ е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт в обжалваната част. Спрямо установените задължения за ТБО в касационната жалба лисват каквито и да е доводи различни от възраженията, свързани с данъчните оценки на имотите, а осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт в тази му част обуславя извод за неговата правилност. Съдът е съобразил разпоредбите на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна и предвид факта, че между страните не е спорно, че по делото са ангажирани доказателства по отношение на трите вида услуги, правилен се явява изводът на съда, че оспорването на процесния АУЗД и в тази му е неоснователно. По отношение на искането на П. да се даде указание на приходната администрация да извърши възстановяване на недължимо платени суми правилно и законосъобразно първостепенният съд е изложил, че съгласно чл. 128-131 от ДОПК производството по прихващане и възстановяване е самостоятелно и не се провежда едновременно с издаване на АУЗ, поради което законосъобразно е приел искането за неоснователно. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗ, в частта му с която за Д. П. П. са установени задължения за данъчни периоди 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г за ДНИ и ТБО, Административен съд – Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение в обжалваната му част, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба с правно основание чл. 176а, ал. 4 от АПК във връзка с размера на възнаграждението на юрисконсулта, определено от съда за първоинстанционното производство. Единствените мотиви изложени от касатора са свързани с материалния интерес по делото. Както бе изложено по- горе от представените по първоинстанционното дело жалба и уточняваща молба се установява, че П., чрез процесуалния си представител адв. А. Петрова, е изразил воля, че обжалва изцяло АУЗ и административният съд се е произнесъл по цялото му искане, поради което и искането му за намаляване на възнаграждението на юрисконсулта, определено от съда за първоинстанционното производство, се явява неоносвателно. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение,