Решение № 2693 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П. против решение № 4532 от 10.10.2025 г., постановено по адм. д. № 65/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Велинград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – С. Г. Л., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Г. С. Л. и И. С. Л. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на Е. Г. П. против заповед № 1945 от 11.12.2024 г. на заместник-кмета на община Велинград, с която на основание чл. 129, ал. 2 Закона за устройство на територията (ЗУТ), § 8 ЗУТ във вр. с чл. 134а, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР на УПИ ХІІ-7270 и УПИ ХІ-4881 в кв. 63 по плана на гр. Велинград като регулационните граници се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 10450.503.1276 и ПИ с идентификатор10450.503.95 от КККР на гр. Велинград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган (при условията на делегирани права със заповед № 1701 от 14.11.2023 г. на кмета на община Велинград), в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие на материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Констатира, че със заповед № 18-6777 от 22.06.2021 г., на началника на Служба геодезия, картография и кадастър – гр. Пазарджик е одобрено изменение на кадастралния регистър и кадастралната карта на гр. Велинград, като е променена имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 10450.503.1276 и 10450.503.95. Тази заповед е обжалвана, като с влязло в сила решение на 11.10.2022 г. жалбата е отхвърлена. Съдът се позовава на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че е налице фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на ПУП - ПР, тъй като новонанесените граници на УПИ ХІІ - 1276 и УПИ ХІ - 95 отговарят на имотните. Констатира, че в случая е неприложима хипотезата на § 8 ПР ЗУТ, но приема, че това не влияе върху правилността на заповедта, тъй като в същата е посочено и правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че изменението на ПУП – ПР на УПИ ХІІ - 1276 и УПИ ХІ - 95 е в съответствие с изискването на чл. 134, ал .2, т. 2 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. В случая по несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че е налице изменение на КККР относно границата на ПИ с идентификатор 10450.503.1276 и ПИ с идентификатор10450.503.95 от КККР на гр. Велинград, което е влязло в сила. С оспорената заповед е изменен ПУП - ПР като регулационните граници са приведени в съответствие с имотните, поради което е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на ПУП - ПР. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не са налице хипотезите на § 8 ПР ЗУТ, но в заповедта изрично е посочено, че изменението на ПУП – ПР е и на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като приложените в административната преписка доказателства в т.ч. и графичната част на заповедта, обосновават наличието на това правно основание за изменение на ПУП – ПР. При тези данни изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Наведените от касатора доводи за допусната неволна грешка в сключения договор за доброволна делба от 07.10.1998 г. са ирелевантни за настоящето производство и касаят гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен в административното производство. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е самостоятелно основание за изменение на действащ ПУП – ПР, която хипотеза е налице. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направените своевременни искания за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Е. Г. П. да заплати на С. Г. Л. сумата 511,29 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, както и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Е. Г. П. да заплати на община Велинград сумата 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,