Определение № 10036 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. С., чрез адв. Иванова, срещу определение № 8737 от 04.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1296/2025 г. по описа на Административен съд- Варна. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и като такова иска да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на НАП София, не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на частната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени частната жалба като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е мълчалив отказ и бездействие на изпълнителния директор на НАП София по молба на С. Г. С. УРИ М-94-С-1135 от 07.10.2024г. за извършване на проверка и отмяна на Удостоверение с изх.№ 030202400257134 от 20.09.2024 г. С молбата от 07.10.2024г., частният жалбоподател е отправил искане до Изпълнителния директор на НАП за извършване на проверка и предоставяне на данни, а именно да бъде извършена проверка за длъжностните лица в НАП, които са извършвали справки, проверки и други действия в поддържаната от НАП база данни за него, през периода м.януари 2021г. до 06.10.2024 г.; за действията, които са извършвани в поддържаната от НАП база данни за него, през периода м.януари 2021г. до 06.10.2024 г.; за длъжностни лица в НАП или трети лица, които са извършвали промяна в основанието за плащане на парични суми в полза на НАП, извършвани от него по банков път през същия период, както и моли проверката да бъде възложена на длъжностни лица, които не са част от териториалната дирекция във Варна или от „ОДОП“ - Варна. Отправил е и искане за отмяна на Удостоверение с изх.№ 030202400257134 от 20.09.2024г. на орган по приходите. Установено е, че с писмо изх.№ М-94-С-1135#1/11.10.2024г., зам.изпълнителния директор на ЦУ на НАП е отговорил по подадената от С. молба с вх.№ М-94-С1135/07.10.2024г. Посочени са редът, начинът и последователността на погасяване на публичните задължения, които изрично са регламентирани в ДОПК, като е указано, че за преглед и уточняване на информацията от данъчно-осигурителната си сметка може да ползва справките в Портала за електронни услуги на НАП. Относно искането за отмяна на Удостоверение с изх.№ 030202400257134 от 20.09.2024г. на орган по приходите, е посочено, че оспорването на съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение може да се оспори пред териториалния директор в 14-дневен срок от получаването му. При така установената фактическа обстановка съдът е посочил, че възлагането на проверка за действията на служители в учреждение при и по повод на службата им се извършва по преценка на органа, от чиято структура са тези служители. Преценката за възлагане на такава проверка не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по съдебен ред. В молбата до Изпълнителният директор не е направено и конкретно искане, или конкретно оплакване. Предвид горното, съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, нито фактическо бездействие на Изпълнителния директор на НАП да препрати за разглеждане по компетентност молбата. Приел е, че в тази й част, молбата има характер на сигнал до Изпълнителния директор на НАП за извършване на проверка на дейността на длъжностни лица в агенцията, в изпълнение на служебните им задължения, за който в Устройствения правилник на НАП е регламентиран изричен ред за подаване и разглеждане. На следващо място решаващият състав позовавайки се на чл.6 на чл.87 ДОПК е приел, че удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда, каквото е удостоверение изх.№ 030202400257134 от 20.09.2024г., издадено от орган по приходите притежава съдържание от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Като такъв на основание чл.92 ал.4 ДОПК може да се оспори пред териториалния директор в 14-дневен срок от узнаването му. Съгласно чл.95 ал.2 ДОПК не може да се оспори пред съд съдържанието на документ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Не всяко непроизнасяне от сезирания с искане/сигнал административен орган, попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органа е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. В конкретния случай липсва формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП София, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт съобразно отправеното от жалбоподателя искане. На следващо място удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88, ал. 1 ДОПК и производството по неговото издаване е административно обслужване, регламентирано с правилата на глава ХІІ ДОПК "Административно обслужване", чл. 88 – 97 от ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е по реда на чл. 92 – 95 от ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 от ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ДОПК отказът на орган по приходите да издаде документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, но по силата на алинея 2 съдържанието на документа не може да се обжалва пред съда. В случая частният жалбоподател е оспорил съдържанието на удостоверение за наличие или липса на задължения, а съдържанието на това удостоверение не подлежи на обжалване, както правилно е приел и съдът. Законосъобразно, с оглед тези констатации първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед на горното, Върховният административен съд, осмо отделение