Решение № 640 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2008 г.

Решение № 640 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Т., гр. П., срещу въззивно решение от 3.06.2008 г. по гр. дело № 113/2008 г. на Плевенския окръжен съд. С определение № 253/2.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е обсъждал ненаправени от ответника възражения относно липса на валидна договорна връзка между страните. Изводите, че договорът е прекратен по право са необосновани и не са съобразени с приетия по делото анекс. Ответникът по касация ЕТ "М", гр. П., оспорва жалбата. ВКС, състав II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение на Плевенския окръжен съд е оставено в сила решение № 201/6.12.2007 г. по гр. д. № 1766/2007 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. Т. срещу М. В. М., действащ като ЕТ "М" иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.12.2001 г. за продажба на 47,40 кв. м. идеални части от кафе - аператив "Л", находящо се в гр. П., ул. "В" № 86, представляващо реално обособен обект за производство, заемащ сутерена, първия и част от втория етаж от административно-търговски комплекс на три етажа, целият със застроена площ от 274 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са страни по предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен на 14.12.2001 г. Продавачът е собственик на имота съгласно договор за приватизационна продажба, сключен по реда на ЗППДОбП (отм.). Съгласно чл. 2 от предварителния договор, продажната цена трябва да се плати от купувача на две вноски: 14000 лева - до 18.12.2001 г. и 10 000 лева - до 21.12.2001 г. по банков път. В случай на неплащане съгласно чл. 8 от предварителния договор последният се разваля по право без предизвестие и не обвързва страните. В тежест на ищеца е да установи изпълнението на задълженията си на купувач, но той не е сторил това. Ето защо след като няма доказателства за плащане, то договорът е прекратил своето действие автоматично. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че договорът е прекратен по право при положение, че от една страна въпросът относно наличието на валидна договорна връзка не е бил спорен между страните от една страна, а от друга - между страните е сключен анекс от 28.12.2006 г. Последният валидно обвързва страните с условията от предварителния договор от 14.12.2001 г. като определеният от тях срок за прехвърляне собствеността върху имота по нотариален ред е 31.12.2007 г. Въззивният съд не е извършил анализ на релеванти за спора факти, установени с неоспорени по реда на ГПК писмени доказателства, а именно, че с анекса от 14.12.2006 г. страните са продължили действието на договора като взаимно са констатирали, че той не е изпълнен от обещателя и са определили нов срок за сключването му при същите условия относно цената. В нарушение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд не е определил точно предметът на спора, а оттук и релевантните факти, които следва да се установят, в т. ч. и фактите относно заплащането на продажната цена от купувача. Ето защо решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са повлияли на правилността на решението. Те обосновават касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 293 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд след отделяне на спорните от безспорни факти и изследване на правно релевантните за спора доказателства, следва да направи изводи за наличие елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и основателността на иска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.