Определение № 3874 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. З. Б. от гр. Свищов, подадена чрез пълномощник, против определение 970/ 06.03.2026 г. по адм. д. № 236/ 2026 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, с която съдът е оставил без разглеждане направено от Б. искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като приложената ПАМ е "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца", за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. първо ЗДвП. Твърди, че действително за вмененото му нарушение е издадено наказателно постановление, което той своевременно е обжалвал пред районен съд. Сочи, че наказателното постановление не е влязло в сила, поради което административнонаказващият орган отказва да му върне отнетия документ, и твърди, че единственият му правен път на защита е да поиска спиране п редварителното изпълнение на заповедта за ПАМ. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по съществото на искането и да спре допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че Административният съд - Велико Търново е сезиран с жалба от Б. Б. срещу заповед №GPAM-1424265/13.02.2026 г., издадена от старши полицай в РУ - Свищов при ОД на МВР - В. Търново, за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца", за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 171, т. 1, б"з", "гг" ЗДвП. С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е посочил, че ПАМ има временен характер и цели да преустанови възможността адресатът й да извърши нарушение, за предотвратяването на което е приложена мярката. Заповедта за ПАМ е издадена на основание установено с АУАН административно нарушение. За същото впоследствие е издадено наказателно постановление №26-0352-000015/ 25.02.2026 г. на началника на РУ – Свищов, с което на Б. Б. е наложено административно наказание "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца". Наказателното постановление е връчено на адресата по надлежния ред. При така установените релевавнтни факти съдът е приел, че въпросът за отговорността вече е решен с наказателното постановление и ПАМ е изчерпала своето правно действие. Жалбоподателят вече е лишен от права въз основа на правораздавателен акт - наказателното постановление. Приложената ПАМ е преустановила своето действие, тъй като въпросът за отговорността е решен, поради което съдът е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е лишено от предмет. С тези мотиви го е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. Предмет на съдебната проверка във връзка с отправеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - до решаване на въпроса за отговорността. Въпросът за отговорността е решен в случаи при отмяна на заповедта за ПАМ с влязъл в сила акт и отсъствие на потърсена административнонаказателна отговорност; когато е образувано наказателно производство, но същото е прекратено или има влязла в сила оправдателна присъда; когато е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила - или като необжалвано, или потвърдено по съдебен ред. Адимнистративният съд - Велико Търново не е изследвал релевантния за спора въпрос, а именно дали въпросът за отговорността е решен с влязъл в сила правораздавателен акт. Приел е за достатъчен факта на издадено от административнонаказващия орган наказателно постановление. Към датата на произнасянето на съда няма данни дали НП е влязло в сила. Съгласно направеното отбелязване на издаденото на Б. наказателно постановление от 25.02.2026 год., същото е надлежно връчено на адресата на 26.02.2026 г. Към датата на произнасянето на АС - Велико Търново 06.03.2026 г. не са установени данни дали НП е влязло в сила. Към частната жалба лицето е приложило копие от подадена чрез органа жалба срещу издаденото наказателно постановление №26-0352-000015/ 25.02.2026 г. на началника на РУ – Свищов, с рег. № 1756/ 09.03.2026 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема направеното от Б. искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №GPAM-1424265/13.02.2026 г., издадена от старши полицай в РУ - Свищов, за допустимо, а изводът на АС - Велико Търново - за неправилен. Искането не е лишено от предмет, тъй като въпросът за отговорността на адресата не е решен с влязъл в сила административен или правораздавателен акт. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на административния съд за произнасяне по съществото на направеното искане. Воден от горното, Върховният административен съд