Решение № 3993 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. № 32355/19.12.2025 г. от В. В. К., със съгласието на своя законен представител и баща В. К. К., чрез адв. П. Йотов, срещу решение № 40095/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12675/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Излага подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и за неговата необоснованост. Претендира разноски. В законоустановения срок ответникът по касационната жалба – директора на [заличен текст] – гр. София, чрез адв. Н. Моллов, е подал отговор на касационната жалба. Счита, че касационната жалба е неоснователна, доколкото не са налице поддържаните в нея касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност. Прокурорът по делото е представил писмено заключение, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, както и че е постановено при изяснена фактическа обстановка. Поради тази причина, предлага същото да бъде оставено в сила. След като взе предвид доводите на страните, както и приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира следното: Първоинстанционното производство е било образувано по жалба от касатора (В. К.), действащ със съгласието на своя баща и законен представител - В. К., срещу Заповед № 714/12.12.2024 г. на директора на [заличен текст], гр. София, с която на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 1 и чл. 205, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО, чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 58 от Наредбата за приобщаващото образование (НПО) и по предложение на Педагогическия съвет на училището, на В. К. е наложена санкция "Преместване в друго училище" до края на учебната [година] година. С жалбата до АССГ се твърди, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. На жалбоподателя не бил осигурен достъп до документите по преписката, което довело до невъзможност за изразяване на становище преди издаването на акта, както и до ограничаване правото му на защита. Твърди се също, че от полученото уведомление за откриване на процедура по налагане на процесната санкция не ставало ясно кога и срещу кого В. К. е проявил физическо и психическо насилие и как е възпрепятствал нормалното протичане на учебните часове. Изложени са доводи, че съдържащите се в преписката данни представляват лични възприятия на педагогически специалисти, които не съответствали на обективната действителност. От своя страна производството по налагане на процесната санкция е започнало по мотивирано предложение с вх. № 1394/10.12.2024 г. на класния ръководител на касатора, който през учебната [заличен текст] в [заличен текст], обучаващ се по учебен план за професия [заличен текст], специалност [заличен текст], както и по решение на Педагогическия съвет на училището, взето с протокол № 6/11.12.2024 година. В мотивираното предложение е посочено, че ученикът В. К. уронва престижа на училището, поради публичното му извеждане от полицейски служители на 05.12.2024 г. от сградата на училището, не зачита правата и достойнството на другите, прилага физическо и психическо насилие и възпрепятства нормалното протичане на учебните часове. Посочено е също, че К. не се стреми към разбиране, толерантност и подкрепа спрямо другите ученици. От приетата и приложена към материалите по делото преписка се установява, че със Заповед № 393/27.10.2023 г. на директора на [заличен текст] на В. К. е наложена санкция "Забележка", на основание чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 45 от НПО, за получени пет забележки за лоша дисциплина. Със Заповед № 1132/02.02.2024 г. на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 45 от НПО на В. К. е наложена санкция "Предупреждение за преместване в друго училище". Заповедта е обжалвана от В. К. пред АССГ. С определение № 17348/19.09.2024 г. по образуваното пред него адм. дело № 6450/2024 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. На 30.10.2024 г. е проведена среща с родителите на В. К. по повод проявена лоша дисциплина в час по руски език. На 07.11.2024 г. е проведена среща с В. К. по повод неприемливо поведение в час по математика. Приложена е докладна записка от П. Д. – учител по Информационни технологии и математика с вх. № 1016/08.11.2024 г., в която е отразено, че ученикът В. К. е използвал изкуствен интелект „ChatGPT“ при решаване на индивидуална задача. Последвало е издаване на заповед № 467/12.11.2024. на директора на [заличен текст], с която на В. К. е наложена отново санкция "Забележка" на основание чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 45 от НПО, поради това, че е използвал неправомерно техническо средство в час при провеждане на тест и е накърнил с поведението си авторитета и достойнството на учителя. На 14.11.2024 г. отново е проведена среща с родителите на В. К. по повод поредно неприемливо негово поведение в час по математика и използване на втори телефон. С мотивирано предложение с вх. № 1165/22.11.2024 г. от класния ръководител на В. К. за планиране и обща подкрепа за личностното развитие на ученика, поради системното нарушаване на дисциплината и правилника на училището, са предложени следните дейности: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава; участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи, други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. На 27.11.2024 г. е проведена среща и е изготвен план за подкрепа на ученика от екип за подкрепа за личностното развитие, като до майката на В. К. е изпратено уведомление относно дейностите, които ще бъдат предприети спрямо него. От педагогическия съветник В. Ц. на 06.12.2024 г. е изготвен доклад, в който е отразено, че още от началото на учебната година е налице неприемливо поведение на ученика В. К., като продължават и проявите му на физическа и вербална агресия към неговите съученици и други ученици, нарушаване на дисциплината в коридорите. Описано е, че на 25.09.2024 г. г-н Д. Й. (учител) е заварил ученика, заедно с още четири момчета, да пуши в единичната мъжка тоалетна на втория етаж на училището. На 27.09.2024 г. същият е нарушил и дисциплината в час по Информационни технологии, за което има отразен отзив в [заличен текст]. На 15.10.2024 г. и на 28.10.2024 г. е била нарушена и дисциплината в час по руски език, за което също има отразени два отзива. На същата дата проявява физическа агресия към по-малък ученик от 6-и клас, като го удря в стената в коридора на първия етаж и вследствие на удара е счупил пластмасова витрина. На 06.11.2024 г. в час по математика е нарушил Правилника за дейността на училището (чл. 46, ал. 1, т. 35), като по време на теста е използвал неправомерно второ техническо средство и е предал решена задача с помощта на изкуствен интелект. На 11.12.2024 г. е проведен Педагогически съвет на [заличен текст], за който е съставен Протокол № 6. С решение по т. 1 от протокола Педагогическият съвет е предложил на В. К. да бъде наложена санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО - "Преместване в друго училище", поради участие в публичен побой над чужденец, за многократни асоциални прояви и системно нарушаване на Правилника за реда в училището. В резултат от това е издадена обжалваната заповед № 714/12.12.2024 г. на директора на [заличен текст], с която на ученика В. К. е наложена санкция "Преместване в друго училище" до края на учебната [година] на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 1 и чл. 205, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО и чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 58 от Наредбата за приобщаващото образование. При съобразяване на горните обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. К. като неоснователна, като е приел, че административният акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност и при липса на основанията за неговата отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, доколкото са били спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон при подробно обосноваване на волята на съда. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, както и при съобразяване на всички изисквания на процесуалния и материалния закон. По силата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Съгласно чл. 204 от ЗПУО, за откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3-5 – и съответните териториални структури за закрила на детето. В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. В случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че в съответствие с чл. 204, ал. 1 от ЗПУО, родителите на В. К. са били уведомени за откриване на процедура по налагане на санкция "Преместване в друго училище". С писмо с изх. № 443/09.12.2024 г. за откриване на процедурата е уведомен и Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина. Това е видно от уведомление с изх. № 442/09.12.2024 г. От своя страна, както е констатирал АССГ, в уведомлението изрично са посочени нарушенията, дали повод за започване на административното производство, както и предприетите спрямо ученика мерки. В. К. е поканен на среща, проведена на 10.12.2024 г., за която е съставен протокол. На срещата са присъствали класният ръководител, психолог и педагогическият съветник, като по този начин на ученика е дадена възможност да участва в производството. Предвид това обстоятелство, е било спазено общото правило на чл. 35 АПК и е без значение за процесуалната законосъобразност на административното производство дали и доколко той и родителите му са се възползвали от тази възможност. Нито ЗПУО, нито АПК задължават адресатите на административния акт (ученикът), както и неговите законни представители (родители) да вземат участие в административното производство по издаването на акта. Следователно е правилен изводът на АССГ, че родителите и ученикът са били информирани за започналото административно производство по налагането на принудителната административна мярка „преместване в друго училище“, доколкото същите са поканени на среща, на която под формата на разговор е следвало участниците в административното производство да бъдат запознати с конкретните обстоятелства, дали повод за образуване на производството. От друга страна, по делото са налице доказателства, че родителите са били уведомявани за отделните нарушения чрез поставяне на забележка в платформата [заличен текст], на които те своевременно са реагирали като са влизали в контакт със съответния учител. Посоченото опровергава твърдението на оспорващия, че той и родителите му не са били запознати с това за какво точно срещу него е открита процедурата по налагане на санкция. Родителите са били уведомени и за заседанието на Педагогическия съвет, видно от писмо с изх. № 446/10.12.2024 година. Педагогическият съвет е проведен на 11.12.2024 година. Отделно от горното, процесната заповед е издадена и в съответствие с чл. 203, ал. 1 ЗПУО, предвид наличието на предложение на педагогическия съвет за преместването в друго училище на касатора. Освен това предложение, е било извършено и нещо повече от изискуемото по закон, а именно налице е и мотивирано писмено предложение на класния ръководител, макар такова да не се изисква при налагането на санкцията „преместване в друго училище“. Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, може да се налагат санкциите посочени в т. 1 – т. 4, сред които и "Преместване в друго училище" (т. 4). В разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от ЗПУО е регламентирано, че санкцията "преместване в друго училище" се налага за извършени от учениците тежки или системни нарушения на задълженията, регламентирани в чл. 172, ал. 1 от ЗПУО. Законът за предучилищното и училищното образование не съдържа легални определения на понятията "системни" и "тежки" нарушения. Законосъобразно, АССГ е приел, че системност на нарушенията е налице при извършване на три или повече нарушения в период от една година. Тежки са нарушенията, които имат значително негативно въздействие върху отделни лица и/или обществото като цяло. В разглеждания случай, видно и от съдържанието на процесната заповед, административният орган е изложил последователно и в унисон с изискването на чл. 68, ал. 2 от НПО предприетите действия по отношение на ученика В. К., насочени към преодоляване на проблемното му поведение, изразени в провеждани разговори между него и класния му ръководител, в проведени консултации с психолог/педагогически съветник в училището, разговор с родител. Предприетият набор от действия не е постигнал целения резултат, предвид липсата на приемане и осъзнаване от страна на ученика на стореното от него и на последиците от поведението му. Видно от приложените по преписката доказателства, ученикът има неприемливо поведение в дълъг период от време, предвид обстоятелството, че вече спрямо него са налагани санкциите "забележка" и "предупреждение за преместване в друго училище". Същият системно нарушава Правилника на училището, нарушава дисциплината в часовете, проявява физическа агресия, вкл. и към по-малък от него ученик, използва технически средства в час по математика за решаване на тест, омаловажава вината си и се държи арогантно без да зачита достойнството на другите, изведен е от училище от полицейските органи за побой над чуждестранен гражданин. С всички тези прояви ученикът показва, че всъщност не си е взел поука от предишно наложените санкции и дори може да се направи заключение, че поведението му ескалира с преминаването в по-горните класове. В никакъв случай, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че с процесната заповед бил нарушен принципа non bis in idem. Първо, този принцип се прилага при реализиране на административнонаказателна (наказателна) отговорност, а не при постановяване на принудителна административна мярка, каквото представлява „преместването в друго училище“. Макар принудителните административни мерки да са уредени в Закона за административните нарушения и наказания (чл. 22 и чл. 23 ЗАНН), те имат собствено битие като особен вид административни актове, чрез които се цели да се предотврати или преустанови административното нарушение (превантивни или преустановителни административни мерки), както и да предотвратят или отстранят вредните му последствия (превантивни или възстановителни административни мерки). „Преместването в друго училище“, както и другите посочени хипотези в чл. 199, ал.1-4 ЗПУО не представляват санкции в смисъла на административни наказания по ЗАНН, макар да са неточно квалифицирани като такива в чл. 199 ЗПУО, а особен вид принудителни административни мерки за въздействие върху учениците в съответното училище. Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. А по силата на чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗАНН, административните наказания са numerus clausus: обществено порицание, глоба, временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. От своя страна текстът на чл. 199, ал. 1 ЗПУО гласи следното: За неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции: забележка, преместване в друга паралелка в същото училище, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище, преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. Видно е, че чл. 199, ал. 1 ЗПУО не предвижда административни наказания по чл. 13, ал. 1 ЗАНН и следователно липсва последният елемент от квалификацията на едно деяние като административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, а именно наказуемостта му с административно наказание по смисъла на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Съгласно чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В чл. 199, ал. 1 ЗПУО законодателят е изброил именно такива принудителни административни мерки от категорията на възстановителните (преместване в друго училище и преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение, преместване в друга паралелка) и на превантивните (забележка и предупреждение за преместване в друго училище). А в чл. 199, ал. 2 и ал. 3 ЗПУО е уредена възможността за налагането на преустановителни принудителни административни мерки при започнало и продължаващо нарушение от страна на ученика – отстраняване от часа при възпрепятстване на учебния процес или отстраняване от училище, когато се яви с облекло или във вид, които са в нарушение на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не позволява да участва в учебния процес, до отпадане на основанието за отстраняването му. Че това е така, може да бъде почерпен формално правен аргумент от правилото на чл. 205 ЗПУО, което предвижда, че заповедта за налагането на санкцията подлежи на обжалване по реда на АПК, а не по реда на ЗАНН, който по общо правило е приложим само при наложени административни наказания. Следователно смисълът на правилото на чл. 201, ал. 1 ЗПУО е да забрани за едно и също нарушение да бъдат налагани няколко административни мерки, за да може да се стимулира административния орган да определя всеки път санкцията при спазване на критериите, заложени в чл. 201, ал. 2 ЗПУО. Тоест, целта на закона е да се търси „стъпаловидно“ налагане на принудителните административни мерки по чл. 199, ал. 1 ЗПУО при последващи нарушения на дисциплината, в случай, че по-леките мерки не дадат нужния поправителен и превантивен ефект за ученика по отношение на бъдещото му поведение в училище. Второ, въпросното натрупване на нарушения на реда и дисциплината в училище, които са отразени при налагането на санкцията „преместване в друго училище“, не води до налагане на няколко принудителни административни мерки за едно и също нещо. Напротив – старите нарушения на училищната дисциплина винаги следва да бъдат съблюдавани при налагането на ефективната и пропорционална мярка, за да може да се реагира адекватно на извършеното нарушение/нарушения от страна на ученика – арг. от чл. 201, ал. 2 АПК. В настоящия случай, новото обстоятелство, което е обусловило налагането на принудителната административна мярка – „преместване в друго училище“ е именно задържането на касатора от органите на МВР заради участието му в побой над чужд гражданин. Административният орган е обосновал, че това е уронило престижа на училището. Независимо от това, че всеки се счита за невинен до доказване на противното в наказателния процес, тоест задържането на К. не означава категорично, че той е участвал в побоя над чужд гражданин, то при налагането на принудителна административна мярка в административния процес, презумпцията за невиновност на обвиняемия (в случай, че има конституиран такъв) касае само участието му в престъпното деяние. Самото му задържане от страна на полицейските органи обаче накърнява авторитета и достойнството на учителите му. Това е самостоятелно неизпълнение на задължението на ученика, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 32 от Правилника за дейността на училището за учебната 2024 -2025 г., което от своя страна е основание за налагането на принудителна административна мярка по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО, извън вече наложените мерки до този момент. При това положение, касационната инстанция, напълно споделя изводът на първоинстанционния съд, че наложената санкция е пропорционална, съобразена с тежестта на нарушението, личността и поведението на ученика. Видно от събраните доказателства, при избора на наказанието са били взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, отчетено е поведението на ученика, както и отношението на родителите му. С оглед на горното, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника по касация, съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 АПК в пълния поискан размер, а именно 511, 29 евро (1000 лева), сума – представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение