Определение № 12983 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Т. Н., чрез адвокат Коев, срещу Определение № 3269 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 652/2024 г. по описа на Административния съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане исковата му молба против ОД на МВР Стара Загора и е прекратено производството по делото. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок, от страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Административен съд – Велико Търново е сезиран с искова молба от Х. Т. Н. против ОД на МВР Стара Загора, с която е предявен иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на ответника, представляващи доброволно заплатена глоба по електронен фиш, издаден от ответника. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че исковата претенция е недопустима. За да постанови този резултат съд е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като наложената с електронния фиш глоба е внесена във Фонд безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи, административното и финансово обслужване на фонда се извършва от съответните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР), а самото министерство е юридическо лице и самостоятелен правен субект, различен от сочения в исковата молба – ОД на МВР Стара Загора. Отделно от това е приел, че са налице предпоставките на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като е налице специален ред за обезщетяване на сочените в исковата молба вреди, определен с „Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения по ЗДвП“. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Налични на интернет страницата на МВР Указания за реда за възстановяване на средства внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането не са специален начин на обезщетяване по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съответно не изключват търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ. Неправилно е прието също в обжалваното определение, че ОД на МВР Стара Загора не е надлежен ответник по предявения иск, а такъв е МВР като осъществяващ административно и финансово обслужване на Фонда за безопасност на движението. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая вредите се основават на незаконосъобразен акт на ОД на МВР Стара Загора, юридическо лице по смисъла на посочената разпоредба. Отделно от това, неправилно е прието в обжалваното определение, че предявяването на претенция срещу лице, което не е пасивно легитимирано основава недопустимост, а не нередовност на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Следва да се отбележи, че когато предявеният иск е недопустим исковата молба се връща, а не се оставя без разглеждане, както е постановено с обжалваното определение. В случая, като е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото Административен съд – Велико Търново е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно с оглед приложението на чл. 226, ал. 3, във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ АПК Върховният административен съд, трето отделение