Решение № 9748 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Р., чрез адвокат В. Савов срещу решение № 41374 от 10.12.2025г., постановено по адм. дело № 8589/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. № 513005-139/03.07.2025 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за отказ за изтриване на личните данни на И. Р., обработвани във връзка със ЗМ 262/02.09.2015 г. по описа на 04 сектор „Наркотици“, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ – СДВР. В касационната жалба се излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директор на СДВР не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил, че административното производство е инициирано с молба от И. Д. Р. вх. № 513005-117/22.05.2025 г. до директора на СДВР-МВР с искане за издаване на заповед на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР вр. чл. 85 и следващите от НК, с която да се заличат за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, както и да бъдат свалени от отчет всичките му лични данни от информационните системи на МВР, поради пълна реабилитация. Съдът е приел, че с обжалваното пред него решение, директорът на СДВР се е произнесъл в частта на молбата, относно искането за заличаване на личните данни на И. Д. Р., съгласно чл.28, ал.1 от ЗМВР, с оглед упражнени в заявлението права в качеството му на субект на данни по чл.12 -22 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно чл.53 - 56 ЗЗЛД. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, АССГ е изложил мотиви, че оспореното пред него решение е издадено от компетентно длъжностно лице, което надлежно и в съответствие с чл.28,ал.1 ЗМВР е овластено от администратора на лични данни по чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, а именно министър на вътрешните работи, да разглежда и се произнася по заявленията на субектите на лични данни за упражняване на правата им по чл. 12 - 22 от Регламент /ЕС/ № 2016/679, съответно по чл. 53 - 56 от Закона за защита на личните данни. Прието е, че оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ за изтриване на лични данни, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Посочено е, че актът съответства и на приложимото материално право - а именно чл. 2, ал. 2 и чл.3, т.1 -8 от Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., както и даденото задължително тълкуване с решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело №С -118/2022г. на чл.4, пар.1, б. в) и д) от Директива 2016/680 и чл.16, пар.2 и 3 от тази директива в светлината на чл.7 и 8 от Хартата. АССГ е приел за привилни изводите в оспореното решение, че не са налице основания за заличаване личните данни от информационните фондове на МВР, с оглед данните от извършената проверка за необходимостта от съхранение на личните данни към момента на подаване на искането. Така постановеното съдебно решение е правилно, като изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло. Не са налице сочените от касатора касационни основания за неговата отмяна. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и че същата е материално законосъобразна. Неоснователно е оплакването на касатора, че АССГ е разгледал спор по различен от заявения предмет, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административен съд София - град се е произнесъл по въведения с жалбата предмет, а именно отказ за изтриване на личните данни, обективиран в оспореното Решение, постановено от директора на СДВР в частта на подадената молба от Р., с която е налице изрично искане за сваляне от отчет на неговите лични данни от информационните системи на МВР, поради пълна реабилитация. Безспорно е, че подадената молба от Р. обективира две искания, както за заличаване на полицейската регистрация, така и искане да бъдат изтрити личните му данни от информационните системи на МВР. Двете производства са с различен предмет, различно правно основание и предпоставки и се провеждат по различна процедура. Производството по заличаване на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер е регламентирано в чл.25-29 от ЗМВР, в Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи и в Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер., като в пар.1 т.1 е определен обхвата на личните данни по смисъла на Инструкция № 8121з-748. Снемането на полицейска регистрация се осъществява на основание чл.68 ал.6 от ЗМВР, като реда за извършването и снемането на полицейската регистрация са определени в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета на основание чл.68 ал.7 от ЗМВР. При полицейската регистрация се събират данни, различни от обхвата на личните данни по Инструкция № 8121з-748, съобразно съдържанието на картата за полицейска регистрация по чл.8 от Наредбата, съответно и реда за снемането й, посочен в чл.19 от Наредбата във вр. с чл.68 ал.6 от ЗМВР е различен. Специалните норми, установени в чл. 68 ЗМВР, в това число основанията за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 2 ЗМВР, се прилагат единствено и само към този специфичен вид обработване на лични данни, не и към всеки друг вид обработване на лични данни в информационните фондове на МВР. Съдебно решение е постановено по заявения с оспорването предмет, а именно отказ за изтриване на личните данни, обективиран в оспореното Решение, постановено от директора на СДВР по реда на чл.25-29 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. По обективираното в молбата на Р. искане на основание чл.68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, с оспорения административен акт, заявителят изрично е уведомен, че редът за снемане на полицейска регистрация е друг, уреден в Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г., както и че компетентни органи за произнасяне са оправомощените от министъра на МВР – директор и заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, респективно, че за неговият резултат заявителя се уведомява отделно. Това искане, видно от Предложение за издаване на заповед по чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е изпратено до ВПД на ГДНП - МВР с рег. № 513 р- 71078 от 03.07.2025г. в качеството му на компетентен орган. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нищожност на оспореното решение на директора на СДВР, поради неспазване на изискуемата от закона форма и липса на мотиви. Противно на наведените доводи, решението съдържа фактически, основания за постановения отказ, които ясно обективират волята на органа да издаде акт с това съдържание. Волята на органа е ясна и разбираема като дава възможност на жалбоподателя да разбере причините за отказ за заличаване на личните му данни, както и на съдът да извърши преценка за законосъобразност на това решение на органа и съответствието му с посочените правни основания за това. Решението е издадено от компетентен орган, предвид приложена по делото заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, съгласно чиято т. 1.6 директорът на СДВР разглежда и се произнася по искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което касационният състав намира, че правилно АССГ е приел, че директора на СДВР притежава материална компетентност да се произнесе по искането на И. Р. за заличаване на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер по реда на чл.25-29 от ЗМВР,. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспореното решение. Чл. 2, ал. 2, буква „г“ от Регламент № /ЕС/ 2016/679, определя, че настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. В тази връзка правилно от АССГ е установено, че МВР е компетентен орган за предотвратяване и разкриване на престъпления, както и че относимото в случая право е Директива /ЕС/ 2016/680 на европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. В чл. 4 от Директива /ЕС/ 2016/680 се съдържат принципите на обработка на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, а чл. 5 от същата директива възлага на държавите - членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Следователно националното право следва да определи срока на съхранение на личните данни – тоест няма възможност за пълно игнориране на разпоредбите на Инструкция № 8121з – 748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни. Именно защото обработката на лични данни от органите на МВР за целите на предотвратяване, разследване, разкриване на престъпления и изпълнение на наложените наказания е извън материалния обхват на Регламент /ЕС/ 2016/679, а директивата изисква транспониране в националното право. В чл. 3 от Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., безспорно не е предвиден срок за заличаване на личните данни при реабилитация на осъдено лице, което предвид разпоредбите на директивата, налага преценка дали обработването им след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Доколкото реабилитацията на заявителя е настъпила на 04.03.2022 г. и предвид представените доказателства и изложени мотиви от органа, относно тежестта на извършеното престъпление, обществената му опасност и установеното държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, към момента не са отпаднали целите на обработване на личните данни на И. Д. Р. с цел превенция на аналогични престъпления, поради което решението на директора на СДВР е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Изводите на АССГ в тази връзка се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се извършва препращане към тях. В случая обработването е законосъобразно, тъй като отговаря на изискванията на чл. 49 от ЗЗЛД и е съобразено с упражняване на правомощията на МВР по превенция и разкриване на престъпленията. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид липсата на оправено от ответника искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.