Определение № 230 от 05.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5483/2015 г.

Производството е образувано по постъпила молба с вх. № 12700/25.05.2016 г. от адвокат З. П. Т. – особен представител на ответника Е. В. Ч., с искане за допълване на решение № 26 от 31.03.2016 г. по гр.дело № 5483/2015 г., на Върховния касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение. Ответниците по молбата П. Х. Д. и Л. Н. П. оспорват молбата по съображения за недължимост на адвокатското възнаграждение. Ответниците Я. Р. П. и И. И. П. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото дело е било образувано по молба на П. Х. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1601 от 28.10.2014 г. по гр. дело № 3546/2013 г. на Плевенски районен съд, потвърдено с решение № 31 от 23.01.2015 г. по гр. дело № 1088/2014 г. на Плевенски окръжен съд, като с решение № 26 от 31.03.2016 г. по настоящото дело молбата е оставена без уважение. В отговор на подадената молба за отмяна адв. З. Т., в качеството му на особен представител на ответника Е. В. Ч., е представил писмено становище, съдържащо и отправено към съда искане да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 47,ал. 6 ГПК. Искането е основателно. Назначаването на особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е регламентирано с императивна правна норма, като назначеният по този ред защитник на страната, която не може да бъде намерена на посочения адрес, участва в процеса по изричното разпореждане на закона. Участието на особения представител се явява и условие за валидност на производството при осъществяване на предвидените в текста предпоставки, а получаването на възнаграждението за оказаната правна защита не зависи от изхода на спора и е винаги дължимо. Относно размера на дължимото възнаграждение - съгласно разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в настоящия случай минималният му размер възлиза на 500 лв. Тъй като сумата не е внесена предварително по сметка на съда от молителя в производството по отмяна – П. Х. Д., с настоящото определение същият следва да бъде осъден да заплати дължимото възнаграждение на особения представител адв. З. П. Т.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение