Решение № 241 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г.

Решение № 241 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 9.12.2009 г., постановено по делото на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ГПК по касационна жалба на К. И. Т., гр. В., е допуснато касационно обжалване на решение № 437/8.07.2009 г. по гр. д. № 448/2009 г. на Окръжен съд гр. П. по материалноправния въпрос дали след като задължението за издръжка и гледане по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е поето от двама души, изпълнението на договора от едно лице освобождава от изпълнение другото задължено лице и може ли в този случай да се търси отговорност за неизпълнение на договора от второто лице. В допуснатата до разглеждане по същество касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че при постановяване на своето решение Плевенският окръжен съд не е взел предвид, че с приетата по делото нотариална покана касаторката е уведомила ответника за предстоящата й оперативна интервенция и необходимостта от парични средства, както и желанието й да се завърне в жилището в гр. П., но същият не се е отзовал. Счита, че съдът неправилно е приел, че доколкото касаторката е получавала необходимите грижи и издръжка от другата длъжница по договора, задължението по договора е изпълнено и за ответника, поради което иска е неоснователен. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба Н. И. Т., оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В отговор на поставения материално правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че когато задължението за издръжка и гледане е поето от две съзадължени лица, неговото изпълнение се дължи и от двамата длъжници във всеки един момент. Последното произтича от неделимостта на задължението /чл. 128 ЗЗД/. Задължението е неделимо независимо от вписаната в договора уговорка, че грижите и издръжката се дължат заедно и поотделно. С оглед разпоредбата на чл. 129 ЗЗД съзадължените лица са солидарно отговорни за изпълнението на поетите задължения и това изпълнение може да бъде поискано от кредитора по договора във всеки един момент от всеки един от тях като същите дължат изпълнение. Непредоставянето на необходимите грижи и издръжка от едно от съзадължените лица, независимо, че същите се предоставят от другото задължено лице, представлява неизпълнение на договора и същият може да бъде развален по отношение на неизправния длъжник. За да постанови решението, което е допуснато до касационно обжалване, въззивният съд е приел, че за един продължителен период от време /1993-2004 г./ ищцата - касатор в настоящото производство, била гледана и издържана от ответника, за което има влязъл в сила съдебен акт./ Решение № 1015/18.10.2007 г. на ВКС. / За исковия период / след 18.10.2007 г./, доколкото ищцата е живяла в гр. В., на ответника е било трудно да осъществява контакт с нея . Същият изплащал парични записи от по 50 лв., които предвид възрастта и обичайните за тази възраст нужди от храна и облекло, били достатъчни да подпомогнат издръжката й. Прието е, че по делото няма данни при идванията си в Плевен ищцата да е търсила контакт с ответника, нито да е афиширала намерение да заживее отново в имота, който е бил предмет на договора за издръжка и гледане. Решаващият извод на съда, който е обусловил изхода на делото е, че през годините въззивницата не е била лишавана от гледане и издръжка като в един период гледането и издръжката е била осигурявана от ответника, а в друг от другото задължено по договора лице - дъщерята на ищцата, М. Р., поради което не е налице основание за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника Н. Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени. Видно от представения по делото НА № 1* том II, нот. д. № 310/1993 г. касаторката ищца и нейния съпруг - починал преди завеждане на делото, са прехвърлили на ответника Н, техен внук и М. Н. Р. - тяхна дъщеря собствения си имот - апартамент в гр. П. срещу поето от двамата задължение да ги гледат и издържат заедно и поотделно докато прехвърлителите са живи като последните са запазили право на ползване на имота. Данните по делото обуславят извод, че за исковия период ответникът не е изпълнявал точно поетото от него задължение за издръжка. С нотариална покана от 21.11.2007 г., изпратена след приключване предишното дело, образувано по иск на касаторката за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение и издръжка и гледане, ответникът Н. Т. е поканил касаторката - ищца да се прибере в гр. П. за да изпълнява задълженията си по договора . Заявено е, че в противен случай трансформира задълженията си по договора от натурални такива, в парични, като и изплаща сумата от 50 лв., които определя като паричната равностойност на неговата част от задължението. В отговор, касаторката е изпратила нотариална покана от 20.06.2008 г., в която е заявила, че двукратно е получила изпратени от ответника суми по 50 лв., посочила е, че получава пенсия в размер на 120 лв., че за лекарства прави разходи в размер на 47 лв. и го е поканила да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. Освен това го уведомява, че и предстои оперативно лечение на лявото око на стойност 1000 лв. и го моли да плати половината от сумата в размер на 500 лв. От представените по делото разписки за изплатени пощенски записи се установява, че ответника е изпращал такива до касаторката - ищца в гр. В. в размер на по 50 лв. съответно на 21.11.2007 г., 20.12.2007 г., 15.01.2008 г., 4.03.2008 г. и 27.05.2008 г. Всички те са били върнати като непотърсени . Не се спори по делото, че ответникът не е участвал в разходите за предприетото от касаторката оперативно лечение на очите и че такова действително е било осъществено, което се установява и от представената по делото епикриза от 21.10.2008 г. на Очен медицински център "С". От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че при идванията на К. в гр. П. не е могла да влезе във жилището, предмет на процесния договор като ответника Н не е проявявал интерес да се срещне с нея. Свидетелката В. Ц., дава конкретни показания, че при идването на К. в Плевен през м. юни 2008 г., когато е следвало да пребивава в имота, докато дъщеря й М. е в санаториум, се установило, че жилището е необитаемо, доколкото всички мебели от него били изнесени като Н. отново не се появил. При тези данни не може да се приеме, че за исковия период ответника Н е изпълнявал точно задълженията си по договора. Безспорно е, че ответникът не е осъществявал фактически грижи за ищцата. Същевременно не се установява да е постигнато съгласие за трансформирането на натуралното задължение в парично. Ответникът едностранно е определил размера на сумата, която следва да замести дължимата натурална престация и издръжката на прехвърлителката, поради което не може да се приеме надлежно извършена трансформация. Независимо от това и така определената сума не е била изпращана редовно от него . Независимо от отправената до ищцата покана да се завърне в гр. П. за да може ответника да се грижи за нея, на практика същият не е създал условия за това завръщане, а точно обратното- самоволно е предприел ремонт на жилището, върху което ищцата е има запазено право на ползване и е изнесъл намиращата се в него покъщнина. Не е предоставил и исканата от него сума за осъществяване на предприетото от ищцата оперативно лечение на очите. С оглед на това за процесния период е налице неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора, поради което за ищцата е възникнало потестативното право да иска разваляне на договора по отношение на него. Предвид казаното в отговор на поставения материалноправен въпрос, без значение е обстоятелството, че за предишен период ответникът е изпълнявал задължението за издръжка и гледане, което е признато с влязло в сила решение и че за процесния период ищцата не е била лишена от грижи и издръжка, доколкото другото задължено по договора лице - дъщерята М. Р. е давала необходимата грижа и издръжка. Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен като процесният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален до размер на 1/4 ид. част от имота. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 81 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски в размер на 1516 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.