Решение № 14018 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2011 г.

Решение № 14018 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив и на Николай Ангелов Писков от гр. Стара Загора. Касаторът Директор на Дирекция "ОУИ" Пловдив обжалва решение № 1518/12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1219/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която като е изменен ревизионен акт /РА/ № 240900114/07.05.2009 г., издаден от ТД на НАП Стара Загора, са намалени установения на Николай Ангелов Писков данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 19 761,30 лв. на 10 151,19 лв. и прилежаща лихва върху него от 5797,73 лв. на 2976,26 лв. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на ревизионния акт в неговата цялост. Ответникът по тази жалба - Николай Ангелов Писков чрез адвоката си Ваня Пискова - в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Касаторът Николай Ангелов Писков обжалва решение № 1518/12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1219/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която като е отхвърлена жалбата му срещу РА № 240900114/07.05.2009 г., издаден от ТД на НАП Стара Загора. Излага подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и изменение на ревизионния акт съобразно вариант четвърти от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът по тази жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" Пловдив - не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са провели ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид наличието на законовите предпоставки за това. Основание е било налице с оглед установена липса на част от документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци и предвид несъответствието между получените доходи и имущественото състояние на физическото лице за ревизирания период - 2002-2006 г. Приел е, че при определяне на данъчната основа приходните органи са съобразили критериите за определяне на данъчната основа, очертани в чл. 122, ал. 2 ДОПК, при което била спазена целта на закона, а именно - данъчната основа да бъде определена в максимална степен обективно, т. е. в най-близка степен да е равна на действителната. При изчерпателна проверка на процесуалните действия при ревизията е съобразено, че същите са осъществени според изискванията на закона, извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и съпоставка на извършените разходи с получените средства, направен е обоснован извод, че за 2006 г. разходите на ревизираното лице надвишават приходите му, разликата е разделена на две в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 1 от Семейния кодекс (отм.) и така е определена данъчната основа за облагане, като върху нея определен дължим данък по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и е начислена лихва за забава. Тези изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Решението е подробно мотивирано. Съдът е извършил необходимата проверка за законосъобразност на обжалвания пред него акт, правилно е установил фактическата обстановка, не е оставил неизяснени обстоятелства, които да са релевантни за спора, направил е обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и като такива се възприемат в тяхната цялост от настоящата касационна инстанция. Касационните оплаквания са неоснователни и предвид следните съображения: По касационната жалба на Николай Ангелов Писков. Касаторът твърди, че съдът необосновано не е приел, че към началото на ревизирания период - 01.01.2002 г. е налице начално салдо в значително по-висок размер от установения от приходните органи и възприет от съда. Счита, че началното салдо е било по-високо предвид налични средства от получени служебни аванси в размер на 21 103,27 лв. от работодателя "Шеринг-плау сентрал ийст", клон България и предвид получени доходи от трудови правоотношения в периода 01.10.92 г. -10.03.99 г. в размер на 610 517,98 лв. /неденоминирани/. Оплакването е неоснователно. Установено е, че в периода м. август 1998г- м. декември 2001 г. касаторът е получил служебни аванси в размер 21 103,27 лв. от работодателя си, но както правилно е посочил съда, тези аванси не са доходи, постъпили в полза на лицето. Същите не представляват трудово или друго възнаграждение, разходват се с оглед служебното качество на лицето и за цели на извършваната работа. Що се отнася по получените доходи от трудови правоотношения до 1999 г. - същите са съобразени като такива при изчисление на началния баланс към 01.01.2002 г. Включени са в него след приспадане на средствата, необходими за издръжка за същия период, съгласно неоспорени данни на НСИ, като остатъка е деноминиран с оглед настъпилата законодателна промяна. Следва да се отбележи, че деноминацията касае, както приходите, така и разходите, поради което не се "изкривява" получения баланс, както се твърди от касатора. Неоснователно е и оплакването за необоснованост и незаконосъобразност поради това, че съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Р. Пискова, майка на касатора. Счита, въз основа на това гласно доказателство е установено, че през 2004 г. неговата майка е предоставила на съпругата му Ваня Пискова сумата от 50 000 лв. С тази необлагаема сума /чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ отм./ следвало да се увеличат приходите за съответната година. Първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно. В доказателствена тежест на касатора е било да установи твърдяните от него и ползващи го факти, а именно, че като приход за семейството му през 2004 г. е постъпила сумата от 50 000 лв., предоставена от майка му. В тази връзка е поискано събирането само на гласни доказателства от Р. Пискова, негова майка. Свидетелката е установила предоставяне на сумата на съпругата на касатора е посочила, че произходът й е от спестявания, пенсии, продажба на дворно място и лек автомобил "Фиат". Не са представени други доказателства за предаване на паричните средства и за наличието им при свидетелката, в . т. ч. данни за получени пенсии, доходи от продажба на имоти и др. При преценка на свидетелските показания на роднината по права линия на касатора, съгласно правилата на чл. 144 АПК вр. с чл. 172 ГПК, съдът е съобразил от една страна, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора в полза на своя син, а от друга - че не са събрани каквито и да било други доказателства в подкрепа на нейните твърдения относно релевантните обстоятелства за наличие у нея на такива значителни средства или за предаването им на семейството на касатора. Съдът е процедирал правилно, спазил е процесуалните правила относно разпределяне на доказателствената тежест и преценка на свидетелските показания. При събраните доказателства съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че твърдението на касатора не е доказано пълно, поради което не е съобразил сумата от 50 000 лв. в приходната част на баланса на касатора за 2004 г. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. Касаторът счита за необосновани изводите на съда за това, че не е доказано предоставянето през 2006 г. на финансова помощ в размер на 79 729 лв. от Николай Писков на Катерина Димитрова Панчева, с която сума е увеличен разходния баланс на ревизираното лице за 2006 г. оплакването е неоснователно. Първоинстанционният съд е съобразил относимите факти и обстоятелства за спора, а именно, че истинността на договора за временна финансова помощ от 20.01.2006 г., сключен между Николай Писков и Катерина Панчева, е оспорен по надлежния процесуален ред, същият не е представен в оригинал, въпреки положените за това процесуални усилия от съда, заключението на графологичната експертиза, работила върху ксерокопието на договора е, че същият подписан от касатора, но съществува възможността с техническо средство, напр. сканиране, подписът от един документ да бъде пренесен върху друг. Допусната е като свидетел Катерина Панчева, но същата не е открита на адреса й. Съобразено е, че приходните органи са се позовали на насрещна проверка, извършена на Катерина Панчева, която проверка обаче не е надлежно извършена, тъй като не е намерена на адреса, а ползваните от приходните органи обяснения на Панчева са по друго ревизионно производството, материалите по което не са приобщени надлежно. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че е оборена формалната доказателствена сила на частния документ като такъв. Освен това съдът е съобразил че няма събрани каквито и да е било доказателства относно предаване на сумата по договора за заем, който е реален, поради което е направил обоснован извод, че не е доказано сключването на договора. Касационният съд намира, че съдът е спазил принципа на служебното начало като е положил процесуални усилия за събиране на всички относими за спора доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът е извършил правилна преценка на релевантните факти и обстоятелства и е направил изведените по-горе фактически и правни изводи, които се явяват обосновани и законосъобразни. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид неоснователността и на двете касационни жалби разноски не се присъждат в полза на коя да е от страните. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,