Определение № 10793 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл.от Административно-процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Т. Т., чрез адв. К. Георгиева срещу Определение № 24200/14.07.2025 г. постановено по адм. дело № 6547/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 14874/13.06.2025 г. от Т. Т. Т. срещу заповед №3286-1583/16.04.2025 г. на ВПД директор ГДНП и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е установил изцяло погрешна фактическа обстановка, поради което е достигнал до грешни правни изводи, съответно до неправилно прилагане на закона. Оспорва изводите, че са налице основанията по чл. 159 т. 7 АПК за прекратяване на производството по делото. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – ВПД директор на ГДНП не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Т. Т. против заповед №3286-1583/16.04.2025 г. на ВПД директор ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация, на основание чл.68, ал.1 ЗМВР. От съдържанието на съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка, първоинстанционният съд е установил, че копие от преписката е изпратена от административния орган в АССГ с писмо от 05.05.2025 г., по жалба срещу мълчалив отказ. Изискана е служебна справка за предмета и страните по адм. дело № 4718/2025 г. по описа на АССГ, от която е установено, че обжалваната в производството по адм.д. № 6547/2025г. заповед № 3286-1583/16.04.2025 г. на ВПД директор ГДНП, е предмет на адм. дело № 4718/2025 г., образувано по жалба на Т. Т. Т.. При така установеното съдът е приел, че е налице основанието на чл. 159 т. 7 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. На 04.02.2025г. жалбоподателят е подал молба за снемане на полицейска регистрация до РУ –Троян - ОД МВР - Ловеч. Жалбата му срещу мълчаливия отказ на Директора на ГДНП е подадена на 14.03.2025 г. до Адиминстративен съд - Ловеч. С определение от 14.04.2025 г. по адм. дело №136/2025 г. по описа на АС - Ловеч съдът е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София – град, където е било образувано адм. дело № 4718/2025 г. Видно от изложеното, към датата на подаване на жалбата и към датата на образуване на делото пред АС Ловеч е бил налице мълчалив отказ по молбата на Т. Т. Т., който мълчалив отказ е предмет на адм. дело № 4718/2025 г. по описа на АССГ. В случая, оспореният мълчалив отказ на директора на ГДНП е последван от изричен такъв – издадена е заповед № 3286-1583/16.04.2025 г., с която е отказано снемането на полицейската регистрация рег. № 6480/05.02.2021 г. по описа на РУ Троян-ОД на МВР Ловеч, извършена на Т. Т. Т.. В тази хипотеза, подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против изричния отказ. Следователно, предмет на съдебния контрол за законосъобразност по адм.дело № 4718/2025г., съгласно и информацията в изготвената справка за страните и предмета на делото, е изричният отказ, материализиран в заповед № 3286-1583/16.04.2025 г. на ВПД директора на ГДНП, независимо, че производството е образувано по жалба срещу мълчалив отказ. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 159 т. 7 АПК, съгласно който жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано производство то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение