Определение № 5436 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25010437/19.04.2024 г., подадена от В. Н. Ф., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 262772/23.08.2022 г. по в. гр. д. № 3548/2021 г. на Софийския градски съд, с което, като е оставено в сила решение № 20221988/12.10.2020 г. по гр. д. № 61679/2019 г. на Софийския районен съд, е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Х. Г. П. и Мира Ю. В., че О. И. К. е собственик на апартамент в [населено място], [улица], със застроена площ 126,19 кв. м. (подробно описан по договор за доброволна делба от 13.09.1946 г.), на основание наследствено правоприемство и реституция, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху имота. Молителят твърди, че притежава наследствен дял от апартамента в размер на 1/8 ид. ч. по наследство от майка си Ц. Г. П., починала на 30.11.2002 г., която, заедно с първоначалния ответник по делото Х. Г. П., е наследница по закон на другата първоначална ответница Н. Г. П., починала на 30.01.2011 г., както и че владее и ползва жилището необезпокоявано повече от 10 години. Твърди, че влязлото в сила решение е постановено в процес, в който ищцата не го е посочила като ответник, а съдът, по неизвестни за него причини, не го е конституирал като такъв, поради което е лишен от участие и от възможността да защити правата си на съсобственик, както и да предяви възражения. Решението обаче имало действие и спрямо него, тъй като участието му било задължително. Поради това иска отмяна на решението. От ответниците по молбата за отмяна Х. Г. П. счита, че същата е основателна, останалите не са взели становища. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила на 12.07.2023 г. решение и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК. Съобразно довода, че за влязлото в сила решение молителят е узнал на 15.04.2024 г., когато получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, който не е опроверган, молбата за отмяна от 19.04.2024 г. е постъпила в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро ГПК. Същата обаче е недопустима, като съображенията за това са следните:. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трето лице срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо него поради неделимостта на спорното правоотношение, участник в което е и то, независимо че не е било страна по делото. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Разглежданият случай не е такъв. Влязлото в сила решение е постановено по искова молба на О. И. К. срещу Н. Г. П. и Х. Г. П.. Ищцата е извеждала претендирното право на собственост от наследствено правоприемство и реституция, а ответниците са се позовали на договор от 10.08.1999 г. за покупко-продажба на жилище по реда на Закона за държавната собственост, който е обявен за нищожен поради противоречие със закона с влязло в сила решение; ответникът П. се е позовал и на придобивна давност. Ответницата П. е починала в хода на делото на 30.01.2011 г. и според представеното пред първоинстанционния съд удостоверение изх. № РСЦ 16-ГР94-2129/06.12.2016 г. на Столична община, район „С.“ (приложено на л. 165 по гр. д. № 3803/2005 г. на Софийския градски съд, пред когото делото е образувано първоначално), нейни наследници по закон са първоначалният ответник по иска Х. Г. П.- син, и Мира Ю. В. - дъщеря на починалата на 30.11.2002 г. дъщеря на наследодателката Ц. Г. П.. Молителят не е посочен в удостоверението. Обстоятелството, че молителят също е наследник, наред с Мира Ю. В., на Ц. Г. П. - неин син, се установява от представеното в производството по ч. гр. д. № 1689/2024 г. на ВКС, II-ро г. о., образувано във връзка с молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-УГ01-6672/24.10.2023 г. на Столична община, район „С.“, приложено на л. 14